Салон по бойни изкуства

Кимнах.Тя отиде да прави тренировките си.Не ми харесваше да я гледма тъжка и как плаче,но просто междо мен и нея..имаше толкова неща които ни възпираха.Годините,дълъгт,правилата..и какво ли още не.Отидох до стаичката където прибрах комплекта за първа помощ.Взех един от мойте романи и се настаних на един дюшен и се зачетох дкато чаках Роуз да свърши с обиколните си.При други ословия бих излезнал да тичам с нея,но сега не.

Роуз влезна в салона цялата мокра.Блузата и прозираше,но не обърнах много внимание.Е поне се опитвах да не обръщам.
-Ще е хубав ода се облечеш...можеш да вземеш екипи от стайчакта.-казах и като посочих стаята която се намираше в дъното на салона.На вън валеше като из ведро.Загледах се в прозореца.Тя беше тичала в този дъжд.Оценявам го!

Роуз излезна от стаяйчката.Беше се преоблякла.Екипа и беше малко широк,но това беше Роуз все пак отиваше и.Тя се настани до мен.Устните ми бяха леко посинели и малко треперише.Беше измръзнала.Но не се и съмянвам на този дъжд.Принближих се до нея и почнха да разтривам ръцете и при раменете
-Премръзнала си!-изрекох.Хванах дланите и в свойте.Бяха студени.Имаше един отоврен прозорец.Пуснах Роуз и отидох да го затворя.

-Да така е.-върнах се при нея.Придръпах палтото си и я заметнха с него.Аз бях виновен,че тя е измръзнала.Станах и отидох до стйчката.Там имаше кана.Чудех се топъл шоколад,кафе или чай.Колкото и да искат топъл шоколад за нейния случей щеше да е чай.Сипах вода от мивкатана втория етаж на стайчката тъйкато на първия бяха дрехите на Роуз.Слезнах доло и я включих каната.Щом водата завря я сипах в две чаши.Слжоих пликчетата с чай и всех чашите с ръце.Върнах се при Роуз.
-Изпий го!-наредих и като и подадох чашата и седнах до нея.

-Да пари.Това все пак е чай.-казах и.Обърнах се към нея и прокарах пръст по устите и,но бърз отдръпнах ръката си.Подухнах моят чай и отпих от него.
-По-добре ли си?-попитах я.Бях я загърла с палтото,а и и бях дал чай.Мисля,че трябваше да е по-добре.Дампирите попринцип не боледуваха тъйкато ние взимахме най-доброто от двете раси и не очаквах да почне да кихиа и кашля.

Роуз ме целуна,а аз и казах да не го прави повече.Това момиче разблираше ли от дума?На всичкото отогре ми открадна палтото.Великолепно.Взех чашите и ги оставих в стаята.Така ако реша да си тръгна ще се измокря целия е не,че палтото щеше да ме предпази нямаше качулка,но поне дрехите.Ще остана тук докато дъждът намале.Настаних се на дюшека и отоврих книгата си като се зачетох.

-Здравей.
Огледах го набързо и се подсмихнах . Определено беше адски сладък.
Подадох ръка и се представих.
-Приятно ми е.Аз съм Анастасия.-Хвърлих му една от чаровните си усмивки.

Той пое ръката ми леко и я целуна
"Аууууу,че и джентълмен"- помислих си аз
-Търсех една приятелка , но явно вече не е тук.
Седнах на един дюшек за гимнастика и се зарадваш , че съм с дънки а не с поличка.Обичах тези модели които са точно по тялото.
-Но поне си намерих добра компания.
Хванах го за ръката и рязко го дръпнах към мен.

-Зак-хубаво име.
Стори ми се че се отпска.
И аз веднага намерих своя шанс.
-А какво ти се прави сега Зак?-попитах и леко прехапах устна.