Прашния салон

Салонът вече не се използваше и беше потънал в прах и мрак.На учениците бе забранено да идват тук,но някои от тях го правеха.В салона имаше дивани,масички и най-различни неща.Това помещение щеше да е доста приятно ако се използваше...

След като напуснах стаята на Ериса и гледах да не ме хванах се промъкнах до един салон който вече не се ползваше.Бях ходила не веднъж там сама или с придружители,но все едно и също-прах и мрак.Отворих вратата и тихо се вмъкнах вътре.Тихо,тихо,но усетих нечие присъствие."Само дано не е пазител или учител"-молех се аз.Не бях сигорна дали въобще имаше някой,но усещах нещо или няокй...не исках да се обръщам защото не знаех какво ще видя в салона.Някой пазител,Дмитрий..или може би Албърта..или не знам,но не исках да се обръщам.Стоях като препарирана,но накрая реших да се размървам.Обърнах се.

Нещото което се молих да не е учител или пазител се оказа самият и неповотрим-Ейдриън Ивашков.Наливаше се със скоч и пушише.Този човек не оставяше ли някога цигарите или му бяха първата най-голяма любов?Пушех само понякога,но бях твърдно протир пушенето-страна логика.
-Какво празнуваме?-измрънках.Още не бях много спокойна и радостна след сблъсака в стаята на Ерс.
-Иначе...какво ме води тук..хъм реших да остана сама,но мисля,че и с компания става..-усмихнах се,но усмивката ми после се стопи.Седнха на двиана,но по-далеч от него.

Елемент?Всичките елементи-вода,въздух,огън и земя бяха с физическа сила,а не с психическа.Имаше и пети елемент за който малцина знаеха-дух той беше различен.
-Ти с какво си специализиран?-чудех се дали да му говоря на "ти" или на "вие".Се пак той беше над 18 и вече притежаваше титлата Лорд и към него трябваше да се обръщат с Лорд Ивашков,а на всичкото отгоре беше и племеник на Татяна Ивашков-кралицата на мороите и дампирите.Не ме разбирайте погрешно,но не и бях от най-големите фенове.
-А иначе..дълга история както и да е.-без да се замислях издърпах бутилката от ръката му и отпих голяма глътка.Е сега Дмитрй можеше да каже,че съм пила...ако той се напиваше от бира аз не.

Изръмжах.
-Колкото и да искаш няма да ти кажа!-заявих като малките деца.Качих краката си на дивата и се отдалечих още повече от него ако въобще беше възможно.Придърпах крка към гръдите си.Обвих ги с ръце и се загледах в него.
-Нека да говорим за нещо друго,а и без това тази дълга история не те засяга!-не можех да разказвам тайната н Ерс на ляво на дясно.А и за всичките тези години не бях казала на никой няма сега защото тя я е разкрила на Дмитрий аз да я разкрия на някой друг,а било то морой или дампир.

-Сигорна съм,че нямаме един вкус за момчета.-усмихнах му се.
-Ама чакай.Чувала съм толкова слухове за теб.Че хиляди жени са минали през леглото ти,а сега момчета..да не си обърнал резбата?Не мисля,че жените са свършили.-опитах се да го подразня,но дори това не ми достави удоволствие.Свих се още повече на дивана.Днес не ми беше дне.
-Днес не ми е ден..-измрънках недоволно.Всъшност почти никога не ми беше ден.Единия ден се сбивах с някой или се натисках с няокй,а на следващия си казвах поредното "Здрасти" с Кирова.

-Предполагам...-измрънках.Той спомена нещо за прегръщане....Да.Точно сега ми се искаше някой да ме прегърне.Все пак и аз не бях от камък..
-Но с хора като Джейсън Зеклос..това извратено..-не довърших.
-Както и да е.-усмихнах се,но усмивката ми беше фалшива.Радвах се,че този път ще ми се размине разговора с Кирова,но това беше защото Ериса разкри тайната си,а и те двете се застъпиха за мен.Този път "Митето" не направи нищо.Ако някой пита него ще е най-добре да изхвърча от тук тъйкато му трових живота.
-И така..-реших да се отпусна.Не знаех какво ще правя в компанията на човек с три години по-голям от мен..не,че си бяха много,но все пак..и то момче и то морой.
-Как са нещата в кралския двор..около кралицата..-не,че ми пукаше,но тя му беше леля можеше да е хрумнало нещо интересно за което да спорят разглезените богаташи.

Той ме прегърна,а аз ококорих очи.Лека полека го избутах от себе си.
-Дообре..това какво беше?-попитах го и повдигнах вежда.Не имсля,че това което се говори за леля му го е разтроило толкова,а и аз мислех,че тя е кучка,но точно сега нямаше да го кажа на глас.Погледнах го.Исках да знам отговор.Имаше нещо в този човек което караше сърцето ми да блъска бясно в гърдите.Имах чуство,че ще изкочи всеки момент.Без да се усетя се приближих по-близо до него ако въобще беше възможно.Тогава се сетих как беше произнесал фамилията Зеклос.
-Хъм..защо произнесе така..фамилията Зеклос?-попитах го аз.С малко късмет можеше да ореди някак неговите пазители да натупат Джейс.Ако имаше пазители де..тук в академията не бяха нужни,но ако някой искаше да излиза...Лекси винаги беше с Белс при такива случай,но винаги имаше и някой възрастен случайно Лекси да не сгафи,но тя винаги се справяше по-добре от тях.

Изпуфтях.
-Теб май всички те обичат...,а и не обичам някой друг да ми решава проблемите.Ако толкова исках да пребия Джейс можех да го направя...и със завързани очи ще го поваля на земята.-казах гордо.
-Да не говорим,че не е само проблема с това копеле...аз съм една от най-добрите..другите две са Лекси и Ериса..,но никой не ме иска да негов пазител..-измрънках.Бях мрънкала на тази тема сумати време на пейката,но направо ми идеше да се самоубия.
-А ако не си намеря морой..който ме иска,Татяна ще направи всичко възможно да съм към някой който ще искам да убия,но дългът им няма да ми даде да поднеса задника му на тепсия на стригоите.А може с малко късмет да се договоря със стригоите да убият другите пазители и да им го податря..-говорих пълни идиотщини,но въобще не знаех какво да правя и говоря.Пресегнах се и взех алкохола.Отпих голяма глътка.
-Ъъ към теб с Лорд Ивашков ли да се обръщам или Ейдриън или някак...не знам как ти кажи...

Дали го обичам?Та аз едва го познавах!
-Та аз едва те познавам!-казах му.
-А и хващам бас,че леля ти ще направи всичко за да те разобеди да не ме вземеш.И сигорно ще плати на някой за да стане твой пазител..ако въобще има нужда от пари.Все пак щом кралицата ще го помоли...-казах и се изправих.Схванах се на този диван.Направих няколко стъпки из помещението.Отново взех бутилката от ръцете му.Отпих от съдаржанието и.Беше почти свършило.Отново седнах на дивана,но вече не се притеснявах толкова.
-Постояно ли пушиш?-попитах го.До сега го бях виждала няколко пъти.Добре де два и винаги беше с цигара в уста.
-Май цигарите са първата ти любов...

Бях свикнала на такова държание.
-Мислиш ли,че искам да се държа така?Ти сами се държиш по този начин!-казах ядосано.Всеки момент щях да избухна.Той беше свестен тип до колкото е възможно,а и си помислих,че е "специализира" в духът.
-Добре..съжалявам..-измрънках и се приближих към него.Повдигнха глава за да го виждам по-добре.Имаше страхотни очи.Преди да се усетя го бях прегърнала.Какво ми ставаше по-дяволите?Притисах го по-плътно до себе си което изненада и двама ни.Или поне мен...

-Спокойно!-прошепнах.Поведох го към дивана.Не знам какво беше това преди малко.Седнахме на дивана и аз го погледнах.Не знаех какво да кажа...
-Добре ли си?-попитах несигорно.Тъм въпрос да питаш някой дали е добре,а той да не е добре.Приближих се към него и стиснах ръката му което отново учуди и двама ни.Какви ги вършех?
-Ейдриън..-казах тихо или поне се опитах,но не чух да казвам думите сякаш замряха на устните ми.

Той ме целуна..след което каза,че съжалява.Закакво съжаляваше,че ме е целунал или за държанието си?Преди да се усетя устните ми докоснаха неговите.Е аз нямаше да се извиня.Избутах го на дивана и легнах върхо него.Още бях с дрехите от купона.Дънки,обувки на ток и блуза която откриваше гръдите ми-щом легна или се наведа.Сега това му се откриваше на гледка.Устните ми търсеха жадно неговите,но всичко това приключи когато се отдръпнах.
-Извинявай..аз..-почнах и аз да се извинявам.Отдалечих се в другия край на дивана.Забих поглед в стената сякаш беше няй-интересното нещо на земята.