Прашния салон

Усмихнах се палаво.
-Какво би дал?Аз съм скъпа стока!-казах му.Понякога мразех да се предсатавям като "стока" .И сега даже не ми хареса.Станах от дивана и застанах пред Ейдриън.
-Ивашков..кралицата ще те убие!Първо ще убие мен..-седнах в скута му.Нямаше смисал да казвам,че ако кралицата ме нападне няма шанс за ме победи,но му беше леля,а не искам да се ядоса отново..долепих устни до неговите.Целувката може и да беше кратка,но беше сладка.Хващам бас,че ако на Дмитрий няма да му хареса това,но точно сега не исках да го виждам.Исках да си останем така.Само аз и Ейдриън сами.

Исках ли да бъда с него?Мисля,че да..,но та аз едва го познавах.А и той беше три години по-голям...,а да не говорим,че това е Лорд Ивашков,племенника на кралица Татяна.
-Да.Искам.-изрекох преди да се усетя.Долепих устни до неговите.Целувките бяха топли,страстни,сладки,продължителни.Ако Дмитрий ни хване...защо всеки хубав момент винаги бива прекъсвам от него самия или от някоя мисъл за него.Размърдах се неспокойно в скута на Ейдриън.Май трябваше да се прибирам..за да се преоблека и да отивам на тренировка..бях прекарала сумати време на купона,на вън,тук..и то ето ти го време за тренировки.Как не исках да тръгвам...,но за да си намеря някой морой трябва да съм добра..не,че не съм,но трябва и да почна да се сдържам...

Непременто гледката-Алекса Евънс и Ейдриън Ивашков ще шокира всички кои ни видят.
-Нямам..-усмихнах му се.Чудех се какво ще правя цял ден..след тренировката с Дмитрий.
-Ух..по дяволите!-изругах.
-Трябва да си намеря морой...,но поне не съм единствената без такъв..-говорех по-скоро на себе си от колкото на Ейдриън.Преди да излезнем от салона се надигнах и го целунах.Макар и да бях на токчета той пак беше по-висок от мен...е,а следващия път който се видиш аз ще съм още по ниска защото няма а съм на токчета..двамата излезнахме от салона и се оптавихме към общежитията на дампирите.