Кабинета на Кирова

Господи не мислех че някога това ще се случи да съпровождам Ник като малко дете до кабинета на Кирова и то поради такава откачена причина. Господи остава само да се окаже и че Ник е полустригой и ще се гръмна. Това си беше наистина откачено и... невъзможно. Но все пак лорд Ивашков притежаваше елемента Дух и още не знаехме какво наистина може той. Бяхме пред кабинета на Кирова когато видях че насам идват Лорд Ивашков, Ериса и Алекса... господи това момиче...
- Лорд Ивашков - кимах към него и после се обърнах към Али. - Ти какво правиш тук?
- И аз бях там. - каза тя твърдо... Извъртях очи, защо ли не се и очудвах.

Аз,Ейдриън и Ерс тръгнахме по добре познатия ми път към кабинета на Кирова.Тази жена толкова ме мразеше - или поне не ме харесваше - ,че чак чувствата ни бяха взаимни.Когато стигнахме кабинета там имаше и изненада...Дмитрий.
Ох...
Простенах и го погледнах.Той веднага попита какво правя тук.Държеше се грубо сякаш съм някоя конска муха.Очите ми срещнаха неговите.Той беше...хм..ами объркан,ядосан или не знам какво още.
- И аз бях там. - заявих му,а той извъртя очи.
- Естествено... - чух го да си мърмори под носа.
- Добре съм.Радвам се,че попита.Е..освен,че едва не умрях докато спасявах задника на лорд Ивашков който бягаше из улиците,а след нас имаше много стригои и онзи там до теб искаше да ме убие,но...добре съм. - казах иронично и се озъбих на Дмитрий. - Нееее..няма нужда да ми благодариш,че съм направила нещо и съм вършила дълга си...

Изгледах остро Алекса, но тя продължи да се дърви... нищо ново под слънцето. Когато свърши с представлението извърнах поглед от нея и почуках на вратата от вътре се чу едно "Влез". Отворих вратата и кимнах на другите да влизат те влезнах един по един и накрая аз и Ник, когато Кирова го видя очите й се разшириха и веднага вдигна телефона и викна пазител Петрова.
- Какво е това пазител Беликов? - попита тя и кимна към Ник. Мисля че израза "това" беше малко убиден, но аз не казах нищо.
- Явно той пак е дампир директоре.
Очите й още повече й се разшириха.
- Но как...
- Мисля че тук вече е най-добре аз да обясня - намеси се Лорд Ивашков.

Когато стигнахме кабинета пазител Беликов ме поздрави и попита Али, според мен доста грубо, какво прави тук. Тя каза че и тя била там. Той измърмори нещо и тя веднага почна да се заяжда. Не бях и очаквал друго от Алекса. Беликов отвори вратата и ние влезнахме в кабинета Кирова като видя Ник веднага се обади на някои. А аз почнах да обесянвам
- Бях извел Алекса извън академията... - Кирова веднага ме прекъсна.
- Какво?!
- Моля оставете ме да до обясня - казах спокойно тя си замълча и кимна. - Бяхме в един бар когато и Ериса се появи. След малко те забелязах стригой и веднага тръгнахме да излизаме и Ериса да се обажда на пазител Беликов да ни вземе когато ни нападнаха - реших да поокрася като кажа че сме тръгна ли да викаме помощ. Това си и беше в наш плюс. - Сред стригойте беше и... - не знаех как да назова Ник в момента. - Никалъс. Момичетата ме избутах до стената и когато стригойте ни нападнаха те се сбиха с тях за да ме защитят. В бъркотията аз се паникьосах и почнаха да бягам с което не им помогнах много. - Обърнах се и погледнах извинително момичетата Алекса ми се усмихна, а Ериса гледаше Беликов и Ник. Обърнах се продължих. - Алекса ме настигна и ме спря в този момент видяхме как Никалъс беше повалил Ериса и тя беше в безсъзнание и идваше към нас. Алекса се сби с него, а аз отидох до Ериса - пропуснах и частта че тя беше наръгана, защото това щеше да означава че щеше да е в лечебницата. - Взех колът на Ериса и аз... бях чувал от разни легенди, че хора притежаващи Елемента Дух могат да превръщат стригойте обратно в такива каквито са били... Еми аз някакси прехвърлих енергията на елемента Дух в кола. Извиках на Алекса да даржи Никалъс и тя го повали на земята в същото време се появи Ериса и те заедно го задържаха докато го наръгах в сърцето и... изведнъж той вече беше пак Дампир - ихааа въсъщност доста е поокрасихме.
- И как ако мога да попитам две момичета дампири са успели да задържат стригой и то които преди това е бил дампир? - всички се обърнахме към източника на гласа. Пазител Петрова беше влезнала дори не я бях чул... Еха...
- Аз - каза Ериса - преди това го бях наръгала в областта на гърдите. Това сигурно го е забавило...

Пазител Петрова беше влезнала май само аз и Дмитрий бяхме забелязали и Ник може би. Всъщност през цялото време наблюдавах Ник и Димка. Дмитрий гледаше само Ник и от време на време хвърляше поглед към мен. А Ник... той гледаше слънцето... и дори един път не ме погледна. Господи Защо му беше на Дмитрий да говори за тези други момчета! Дори и Али не знеше че съм спала с някой. Едриън доста поокраси историята... Уау после трябваше да му благодаря че не каза че съм била наръгана.

Ейдриън яко украси историята.Пропусна да ми препише по-големи заслуги и Кирова ме изгледа накриво.След като влезна пазител Петрова,Кирова ме погледна.
- А вие госпожице Евънс какво сте правили извън академията?По думите на лорд Ивашков разбирам,че той е извел вас,а не вие сте била негов придружител.Пък и съм сигурна,че е можел да повика за ескорт Пазител Беликов...,а да не говорим,че сте пила по време на работа.Ако се бяхме олюляла и за момент излишно сега лорд Ивашков можеше да е мъртъв. - каза директорката,а аз ококорих очи насреща и.
Моля?!
Тази дърта кокошка не беше наясно с нищо и не можеше да ми говори по-този начин.Това ме ядосваше.Ударих с ръка по бюрото,а тя ме изгледа строго.
- Да аз исках да излезна,но не съм пила и грам и нека това ви е ясно!Ако искайте ме тествайте за алкохол в кръвта...,но без мен и без Ериса той нямаше да е жив.И нека ви напомня,че ние бяхме тези които избиха един куп стригоии в битката в Академията. - изсъсках насреща на директорката.

Ейдриън разказа какво се е случило. Не мисля това беше истинската история, но си замълчах. Кирова веднага се скара на Алекса, че е пила, въпреки че Ейдриън не спомена тя да е пила, каза само че са били в бар.
- Алекса стига! - казах й остро и тя се дръпна от бюрото.
- Не знам какво да правя честно казано - възъдхна Кирова. - Пазител Петрова?
Тя се обърна към пазителката. В първият момент тя не каза нищо после се обърна към мен.
- Беликов къде намерихте Даниелс? - ето това вече не беше на добре. Трябваше ли да каже че съм го намерил в стаята на Ериса...
- Намерих го на двора заедно с лорд Ивашков и момичетата...
- Да - намеси се Ериса. - Алекса тъкмо ни убеждаваше, да дойдем направо при вас!
Както винаги тя беше готова да защити Алекса. Пазителката ни изгледа после се обърна към Кирова.
- Според мен е най-добре е да Даниелс да остане в Академията под наблюдение. Пазител Беликов ще го наблюдава и ще бъде непрекъснато с него.
Ето сега щеше да стане интересно. Непрекъснато с него. Не казах нещо то тази мисъл ме ставаше някак странно... и некомфортно.
- Така да бъде каза - каза Кирова строго. - Сега си вървете.
Петрова излезе и след това ние.

В кабинета на директор Кирова не бях обелил и дума.Просто си стоях и гледах през големия френски прозорец.Всъщност в самия и кабинет имаше няколко такива прозореца срещу които стоеше и бюрото на уважаемата директорка,но това беше отделен въпрос....просто си стоях и гледах през прозореца.Слънцето което навлизаше беше толкова хубаво...приятно.
Изведнъж думите на директорката и подчинението на Дмитрий прекъснаха този така хубав момент.Току що бяха наредили на пазител Беликов да ми бъде лична детегледачка.
Йей...
Казах си отчаяно и въздъхнах след което ние излезнахме от кабинета.Дмитрий следеше всяко мое движение сякаш ако стъпех на криво щях да избухна ида помета целия свят.Приближих се към Ериса и я хванах при което Дмитрий направи бърза крачка към мен.Извъртях очи.
- Споко човече.Ако исках да я гледам как се гърчи в собствената си кръв щях да я убия в стаята и....например. - казах му.Той изръмжа.За него сякаш вече не бях стария му приятел..е и как бих могъл..та до преди няколко часа аз бях стригой...мъртъв...кръвопиец.Тук определено беше важно дали си мъртъв или жив кръвопиец. - Ерис...какви бяха онези момчета за които спомена пазител Беликов?
Попитах направо като се бяхме отдалечили достатъчно от другите.

Горкият Дмитрий не му стигахме ние лудите момичета ама сега и да гледа бивш стригой. Сдържах си усмивката след като излезнах ме Ник ме хвана и ме задърпа на някъде Дмитрий веднага направи крачка към нас... Вечният спасител. Ник му каза нещо от сорта че ако е искал да ме убие вече щеше да го е направил. След като се отдалечихме си помислих че ще ме пита кога пак може да се видим, но вместо това попита за момчетата. Мамка му ! За к'во му беше на Дмитрий да ми говори за момчетата да не би да ми бше баща!
Погледнах встрани и дума на обелих. Какво можех да му кажа?
- Ериса?! - почти изръмжа той. Еха...
- Какво мога да ти кажа според теб, Ник? - обърнах се и го погледнах в очите. - Бях сама съкрушена и не знаех какво искам!
- Имала си Али, Лекси и Дмитирий можела си тях да говориш!
- Аз не исках само до говорим исках и нещо повече! Какво с Дмитрий ли трябваше да спя?! - той ме изгледа с разширени очи.
- Не!
- А и откъде да знам дали щях някога да те видя пак. Особено като дампир. Ник разбери ме! - бях се приближила до него и щях да го докосна, но той се отдръпна все едно съм прокажна.
- Съжалявам Ериса не мога... трябва ми малко време...
Ето тук вече почнах да игра не честно...
- Ооо така ли?! Тогава не ми казвай че не си спал никой докато си бил стригой - той ми хвърли един измъчен поглед.
- Това не честно...
- Да не честно че ти ми даде толкова много и изведнъж си тръгна име остави в тази скапана Академия сама! - вече повиших глас и за втори път ми е през последната седмица.
- Не съм искал да ставам стригой - каза той твърдо.
- И аз не съм искала да съм полу стригой ама ето на! - обърнах се и тръгнах на някъде но почит веднага се обърнах пък. - Знаеш ли какво? - той се обърна. - Бях готова за да стана напълно стригой за да бъда с теб...
- Ериса...
- ... дори да ако нямаше да бъде същото. Нямаше да я има лъбовта... само страстта и това щеше да ми стига нали? - в очи ми се появиха сълзи. - Бях готова до оставя приятелите си и възможността никога повече да не видя майка си за да бъда с теб дори като стригой! Така че не си с правото си да се сърдиш заради някакви си момчета които са минало и не са означавали нещо особенно...
Обърнах се и тръгнах... не затичха се към изхода с всички сили. От очите ми рухнаха сълзи...

Излезнахме от кабинета и Ник заведе на нанякъде Ериса и почнаха да си говорят нещо от това което чух Ериса доста се е забавлявала докато той е бил стригой, но и той не си поплювал... абе голяма драма стана и накрая Ериса зачезна на някъде, а аз дръпнах Али настрани. Облегнах се на една страна.
- Нали питаше за планове по-късно? - попитах и извадих една цигара. Тя кимна. - Аз лично нямам въпросът е дали ти имаш такива?
Усмихнах й се леко перверзно и запалих цигарата. Дръпнах и после издишах настрани от Али. Не исках да я правя пасивен пушач.

Погледнах Ейдриън и потръпнах.Много мисли ми минаваха през главата,а за главната не бях готова.Исках,но и не исках.Беше ме страх...,а преди малко бях научила,че и Ериса е спала с няколко момчета...или цялото училище...Не е честно!Мислех,че аз ще съм първата от нас двете макар и тя да беше винаги повече от мен...е искаше ми се да съм първата..и мислех,че ще е така,но нещо в мен винаги е знаела,че Ерс ще бъде първа.Нямаше да се учудя ако и Алексис вече го беше правила.
- Ейдриън..може ли да те помоля за услуга?Трябват ми малко пари... - браво бе!Много умно!Така го казах,че направо..хвана ме срам даже.Въздъхнах и захапах долната си устна.

Точно това пък не съм го очаквал особено от Али. Харесвах я наистина но толкова скоро да ми поиска пари... Обикновено бих взел за нагло и лицемерно, но в този случай с Али... господи бих и дал всичко.
Дръпнах още един път от цигарата този път по-продължително и издишах останах с мойто си изражение на без различност
- За какво са ти пари Али... до колкото знам майката ти взима доста добри пари а и ккаво имаш предвид по "малко пари"? Не съм скъпернича но за какво са ти пари и колко искаш?

Ох..
Въздъхнах и го дръпнах леко.Погледнах към Дмитрий който ни гледаше.Повдигнах вежда,а той продължи да ме гледа.Накрая му се оплезих и дръпнах Ейдриън още повече в страни.
- Добре...аз..искам да се махна от академията. - казах.Той ме изгледа....странно.Но не мислех да го лъжа.Той сигурно щеше да усет...Ние не знаехме на какво бяха способни мороите притежаващи духа. - И...затова ще са ми нужни....

Уоууу да се разкара... разбирах я ту си беше доста гадно особенно ако тръгнеха слухове за кървава курва, но чак пък да се маха. Мислех че желанието и за пазител е по-голямо то това.
- Учудваш ме Али - дръпнах от цигарата и издишах. - Мислех че желанието ти да станеш от пазител по-силно от това да не можеш ад изтърпиш още няколко месеца обиди - въздъхнах. - Но щом това желанието ти добре. Ще ти дам пари. Но ми е интересно как ще си пазител?

Ококорих очи насреща му.
Няколко месеца обиди?!
Ейдриън прекали!О дали на него щеше да му е приятно да го наричат кървава курва?!Сигурно щеше много да му е кеф...Изръмжах.Не отговорих на въпроса който беше задал защото сигурно щях да кажа нещо захапливо след отговора.Ейдрън се взираше в мен.
- Е? - подаде той,а аз му ударих шамар.Не исках да го правя,но то просто стана.
- Ти изтъри още няколко месеца обиди!Аз ги търпя сумати време и ми писна!Дали ще се махна от тук или ще остана,дали ще стана пазител или не си е моя работа?ЯСНО?

Ау! Това заболя. И това не очаквах ще направи. Въпреки че чух че по набила Джейсън Зеклос въпреки че той си го заслужаваше, а аз не. Изгледах я слисано. В момента малко си противоречи хем иска пари хем ръмжи и бие. Е няма да стане така!
- Хем искаш пари за да избягаш далеч... хем ме удряш и ми ръмжиш. Знаеш ли в момента доста си противоречиш.
Обърнах и хвърлих цигарата на земята и дори не си направих труда да я смачкам. Минах покрай Беликов и казах:
- Не казвай за това на никои - без да спирам.