Границите на Академията.

Те не се виждаха. Нямаше някаква специална ограда или зид те просто се усещаха когато си близо до тях и когато ги прекрачиш.

Бягах до тук със сълзи на очите. Защо винаги всичко се прецакваше когато всичко се оправеше, а? Спрях да тичам и тръгнах бавно напред. След няколко крачки я усетих... границата на Акедемията. Често идвах тук. Една, две, три Стоп! Точно тук беше тя усещах я Тук се чувствах най конфортно в цялата тази скапана Акедемия!
Само още няколко седмици и щях да се махна. Имах си план. В деня на дипломирането ще избягам. Взимам си багажа и тичам до тук и после надолу 5 километра до шосето и натам на стоп до най-близкият град от него взимам един автобус и до Монтана от където хващам първият полет за Русия. Ставам на 18 едно седмица след дипломирането и ще ми се наложи да се окривам една седмица.
Само още два месеца! Как нямах търпение тогава щеше да е най-щастливият ми ден.

Ококорих очи при думите на Ейдриън,а той се омете като изхвърли фаса от цигарата си на земята.
- Следващия път сам си спасявай задника! - извиках след него.Обърнах се намусена и тръгнах към двора на кампуса.Толкова бях бясна в момента,че ми идеше да убия някого...В далечината видях Ериса.
Тя пък какво правеше тук?
Стоеше до границите на Академията.Тръгнах към нея като се опитвах да съм колкото се може по-тиха,но знаех,че тя вече е разбрала,че съм тук.
- Хей какво има? - попитах я.Май и на двете не ни беше ден.Тя и Ник се скараха.Аз и Ейдрън също...та мамка му преди няколко часа върнахме Ник към човешкия му - дампирски- живот и спасихме Ейдриън за да не стане моройче на шиш,а те ни се отблагодаряват като ни викат....тъпи мъже!

Усетих че, някой наближава и след малко разбрах че е Али която се опитваше да върви тихо, но все пак я чух. Попита какво ми има? Ха! Би трябвало да е какво не ми има? Въздъхнах и я погледнах.
- С Ник се скарахме заради момчетата с които бях докато той беше стиргой.
Имах чувството че погледът на Алекса направи дупка в мен. Гледаше ме като извънземно. Ох... какво толкова като не бях детствена. Все едно съм паднала от космоса.
- Е какво като не съм целомъдрена да не очакваше че съм такава цял живот - треснах и се аз. После погледнах дърветата. - Но Ник беше първият... За това се скарахме заради момчетата с които бях, но те бяха все дампири , мороите щяха да искат да пият от мен. Най-лошоте беше, че Дмитрий се раздрънка. Бяхме в нашата стая и той дойде и в началото като не го пуснах помисли че имаше момче вътре и почна да ми изнася лекции, че ако ми е тежко заради Ник не трябва да правя това и дрън дрън дрън...
Изръмжах изнревена и почнаха да обикалям от едното дърво до другото и обратно и после пак същото.
- За кво му беше да ми изнася лекции. Като че ли съм на 15.

Седнах на земята и почнах да гледам Ериса която беше като гладен лъв в клетка.Кимах и казвах "аха" на всяка нейния дума което беше наистина досадно и дразнещо.Очаквах едва ли не да ми удари шамар както удрят майките на децата си.
- Димка е задник. - заявих аз,а тя ме погледна. - Какво?Така е!И Ейдриън!Те са като големи бебета...и Ник също...ние им спасяваме задниците,а те моля ти се ни викат...тъпи мъже!
Това си беше истината....,а и Ник нямаше никакво право да се сърди на Ерс.Той какво очакваше...тя да спи с мъртвец?Защото като стригой той на практика беше мъртъв...

Усмихнах се на мисълта й. Права е те са тъпи мъже. Ама Димка не е чак задник. Просто е прекалено загрижен идиот.
- Е Дмитрий не и чак задник. Просто на моменти и прекалено загрижен идиот. А за Ейдриан не знам той си твоя грижа въпреки че си подхождате - спрях и й намигнах и после пак продължих. - А Ник няма никакво право да ми се сърди. Като че ли като стригой не е се чукал някое друго момиче. А и колко ли са били. А аз само трима. И имената му ще им дам.
Извъртях очи от досада. Ама никак не беше честно.
- Да не говорим и за това, че аз нямаше от къде да знам че той пак ще стане дампир.

Кимах на всяка нейна дума.Тя беше права - донякъде - ,а аз изглеждах и се държах като напушена.
- И какво мислиш да правиш? - попитах.Пропуснах онова за Ейдрън между ушите си.Сега не ми беше до това.Искаше ми се да се махна от тук и да зарежа всички...ако ще и война да избухне и цялото училище - всичко до един - да станат шибани стригои.Е тогава когато убия Кирова тая кокошка може и да разбере,че ставам за нещо и ,че съм добра!

Дали да й кажа. Ами ако тя се опита да ме спре. Ама аз никога не съм крила нищо от нея. И това че съм стригой и казах... е освен това че щях да стана стригой заради Ник ама все едно. Погледнах и отидох до нея и седнах.
- Обещай че няма да кажеш на никои - тя кмина. - Дори и на Лекси - пак кимна. - Най-вече на Дмитрий на Никълъс.
- Да бе точно пък на тях ще им казвам нещо - тя извъртя очи. Поех си въздух и казах.
- Ще избягам от тук - тя ококри очи не среща ми. - В деня на дипломирането се махам и отивам в Русия и там познавам едни приятели които ще са необещани и ми предложих да се присъединя - тя тръгна да казва нещо, но я спрях. - Не опитвай да ме спреш моля те. Вече съм го решила и са мама говорих и тя ми изпрати пари за самолета - тя се намръщи. - Да тя ме подкрепя и би могла да изпрати молба за да напусна, но тогава Дмитрий ще ме спре и ще се опита да ме разубеди, а не ми се говори с него за това.

Ококорих очи.Дори не можех да кажа и дума.Ериса само ме прекъсваше.Дори заяви,че не иска да я спирам.След като замълча ми отне малко време да смеля цялата тази информация.
- Ти какво?! - избухнах като повиших тон. - Полудяла ли си?И ще ме оставиш тук?С ония вздържанзадник Дмитрий който сигурно още е девствен,гаджето ти което се мисли за единствения мъж на земята,Ейдриън който пуши като комин и училището ще стане цялото в фасове и още един куп хора които искам да убия?!Сериозно ли?!Ериса!!!Не можеш да го напавиш!
Почнах да мрънкам.Тя не можеше да ме остави тук...не можеше.

Ох... май това трябваше да го скрия. Но за бога не мога да остана тук. Не става няма начин. Нямаше да стана пазител.
- Алекса ще съм тук до дипломирането в същият ден се махам сллед това отива в кралският двор и там ще ви назначат морой и от време на време за някои събрание ще се събирате почти всички дампири... Просто аз няма да съм там. А и като завършиш няма да е толкова зле - тя извъртя очи. - Не мога да стана пазител Али. Мислех че това е за мен, но не е. Винаги ще те поставям преди всеки морой теб или Ник или Димка. Не мога да живея според девеза "Те са на първо място." не мога.

Мразех това.Те ни го набиваха в главите още от както бяхме малки.Още от самото ни раждане.
- Те за задници!Една инструкция не могат да спазват!Да не мислиш,че на мен ми се става пазител?И повярвай ми с теб ще е по-добре в онзи шибан кралски двор!Като отида там какво ще правя?Ще стоя като пукал докато ми дадат някой лигав морой на който да бърша лигите!Майната ти Ерс!Не можеш да ме оставиш тук!Идвам с теб!
Заявих и категорично.

Браво на мен. Сега пък и Али въвлякох. Кой би подозрял че точно аз ще организирам бягство то акедемита. Поклатих глава. Е когато се Али с заянати не можеш да я спреш.
- Добре, но ако навън е по.зле после не обвинявай мен - размахах и пръст пред лицето и станах. - И се сдобии с пари за билет имам само за себе си пари.
Изтупах си дупето и се разтъпчих на едно място.
- Когато стигнем в Русия отиваме при мама ти ставаш на 18 на следващият ден след завършването нали? - тя кимна. - Добре, но аз чак седмица след теб така че трябва да се укрия известно време. А и мам обича компания вкъщи няма проблем да дойдеш с мен.

Кимнах.Изправих се и прегърнах Ериса.
- Обичам те! - заявих и.Тя винаги е била за мен като сестра.Дори и навън да беше опасно поне щяхме да сме двете.Така или иначе ако станех пазител и ми се налагаше да пазя някой лигав морой щяхме пак да сме навън само където мороя щеше да получи някой удар и ще се паникьоса докато Ерс ще срита задника на противника. - Парите...ще трябва да поговоря с Ейдриън....и спокойно няма да му кажа нищо.
Малко се зачудих къде ще се окрива Ерс докато аз съм с майка и...господи...не,че имах нещо против майката на Ериса,но знаех каква е "професията и"...и...малко се притеснявах да съм на място където има такива жени.Не знаех как стоят нещата там,но бях чувала,че винаги идват мъже морои и правят каквото правят...

Али ме прегърна и аз я прегърнах в отговор и каза че ме обича. Е и аз я обичах тя ми беше като сестра все пак. После каза че за парите трябва да говори с Ейдриън... Е това вече беше нейна работа не ме интересуваше. Въпросът беше само да не се раздрънка.
После видях притеснението на лицето й и веднага разбрах за какво се притеснява и се разхилих, а тя ме погледна странно.
- Али мама не спала с морой от 10 години. В началото го правеше за да се изхраним, но после реши, че така не ми дава добър пример и не искаше да съв като нея и заживяхме нормално. В момента живее като човек и дори работи в един супермаркет. Не се претеснявай никога не бих те пратила на такова място.

10 години?!
10 години бяха доста време,но майка и беше постъпила правилно.Дали беше трудно да живее като човек?!Не казах нищо,а просто кимнах.
- Само аз и ти ли ще се махаме от тук? - попитах я.Нямах си на идея дали не е ангажирала още десетина дампира с които да превземем Русия и да избием всички налични стригои там.Прехапах долната си устна. - Ейдриън ми е сърдит...
Майката на Ериса беше златна сравнение с моята.Моята ако разбере,че с най-добрата ми приятелка която е наполовина дампир и наполовина стригой сме решили да избягаме от академията в деня на дипломирането щеше да откачи и едва ли не да се обади на Кирова която да каже на Дмитрий да ни върже някъде и да минава само да ни дава късче хляб и малко вода и някой да ни наблюдава току виж не избягаме...о май пропуснах ,че сигурно ще нареди да ни оковат... и към краката ни да има големи гюлета за да не може да мърдаме много....и не знам си още кво.Пффф.
- Майка ти е златна сравнение с моята.

С Али бавно тръгнахме през гората не бързайки за никъде. Тя попита дали само аз и тя ща са махнем от тук.
- Предполагам може и Лекси, но не знам да ли ще иска. В Русия имам доста приятели които знаят за мен и може случайно да се изпуснат, а и кой знае какво ще си помисли за мен. Но ако искаш я питай.
Продължих ме да вървим, а аз ритах разни клончета и камъчета по пътя си. Мислех си за свободата, която щях да имам в Русия , щях да правя каквото поискам без някои да ми нарежда и щях да се отпусна да бъда себе си. Тук не можех да го правя. След малко Али каза че Ейдриън й е сърдит.
- Защо? - попитах аз механично. Тя ми разказа какво се е случила след като съм си тръгнала. - Браво Али. Ударила си морой от кралска фамилия, който и ти е гадже и от който ще искаш пари супер си!
Тя не каза нищо, а и аз не продължих да я мъча нямаше смисъл. След малко тя спомена че майка ми е златна.
- Е да, тя напълно ме разбира и тя си е мислела че иска да стане пазител, но в последната година осъзнала че не иска и избягала, но попаднала в лоша среда и станала "кървава курва". Но сега 20 години по-късно живее най-нормално има приятели и работи и се издържа без да унижава.