Салон по бойни изкуства

Засмях се иронично.
-Повярвай ми никой не ме е питал и аз знам отговора.И ти не ми го казваш.-казах и.Оставих книгата и извадих от палтото си което бях оставил малко по далеч един сребърен кол който почна хда подмятам.
-Хайде казвай..слушам те!Целия съм в слух..-мрънках си докато подмятах кола нагоре надоло,а тя се разтягаше.
-И само да ти кажа.Ако си сама и ги проследиш..те ще те чуят.Щом аз те чух като се опита да ме нападнеш..един стригой кака няма да те чуе,а да не говоря за цяла група което е стряно защото те рядко нападат на групи..е нападението над академията го доказва нали..

Спрях да подмятам кола..
-Какво каза?Да бягаш?Да това е!-казах иронично.
-Ще бягаш.Защото ако са много няма как да се справиш...,а и все пак най-добре е да бягаш!Затова те карам да "търсиш" като "кокошка без глава"-цитирах думите и които обаче звучаха доста различно от моята уста.Мисля,че това беше за днес,но тя ако искаше да продължи..аз и без това нямаше какво да правя докато не ми почне смяната,а ако отида някъде другаде най-много да хвана някоя от мойте да се натиска или бие с някой..и да се налага отново да ги извличам от помещението в което са и да им чета конско,а те да се цупят,мръщят и викат.

Намръщих се.
-Аз те тренирам!Тренировките не са само ритници и юмруци!-казах и.С едно движение застанах зад нея и я хванах в хватка.
-Хайде освободи се..мисля,че това искаше..-казах без никакво чустово и затегнах хватката си.Щом това иска..е явно ще го получи.
-Чакам..-измрънках като малко дете,а после лека усмивка пробяга по лицето ми.Това за комика никак не ми хареса..,но както и да е..тя е просто хлапе...

Реших да гледам тренировката на Димкаи Али. Влезнах в салона, но вместо това видях Роуз. Тя също беше участвала в битката със стригойте. Дмитрий я беше хванал в хватка, а тя не можеше да се измъкне. Вдегнах косата си на конска опашка.
- Роуз не мисля че има смисъл да се бориш. Ще се измъкнеш само ако те пусне. А един стригой не би го направил.
Усмихнах се продължих да гледам. Бях със сериозно изражение, но ми беше забавно. Всъщност аз бих могла да се измъкна...

Усмихнах се мило на Ериса. Роуз още се дърпаше, не можеше да се измъкне от хватката посмъртно. Дали Ерс ще може. Пуснах Роуз.
- Е Ериса дане искаш допълнително тренировки не мисля че въобще ти трябват.
Смигнах й. Далиможех да "експереминтирам" беше силно казано. Да видя какво може. Но не и пред Роуз. Не мога.

- Тя май те харесва а ?
Погледнах Димка. Незнам дали той я харесваше, но не ми пука негова си работа.
- Всъщност се нуждая от тренировки още не знам как се забива сребърен кол. Трябва да ме научиш. Но ако искаш не веднга може да тичаме или да се бием ти си учителя знаеш по-добре от мен. Предполагам.

Усмихнах и се.Подадох и сребърния кол който подмятах.
-Ето ..избери си чучело и почвай!-казах и.
-Ще е добре преди това да избягаш дванайсет обиколки и да се разгреш!-повече беше като наредва ил изаповед от колкото препоръчително,но тя избираше.След като знаех тази нейна тайна можехме да я превърнем в нещо по-добро..и по-силно..Седнах на дюшека и разтворих книгата си.

Извъртях очи усмихнах се и изчезнах на вън навятях ги обиколките на бързо. Ине съ напъвах много. Катопогледнах колко време е 31:54 мин. не е зле като секриех ги правех 44:32 мин. Върнах се вв салона. Взех кола от Димка. Избрах си едно чучело и застанах пред него. Жена блондинка със кафеви очи.
- Е ще ми оставяш да налучквам как се прави или ще ми обясниш не може да е толкова лесно колкото изглежда.
Заонази битка близодо училището ни бяха обяснили на бързо как се прави, но така и не го разбрах хубаво. Трябваше няколко пъти на намушкам стригоя за да умре.

-Мислех,че Алекса ти е казала,но явно не е.Дообре.-въздъхнах.
-Кажи ми къде се намира сърцето?Хъм..и да..същия въпрос който бях задал и на Роуз ще го задам и на теб.Ако си в търговск ицентър и има стригой какво ще направиш?-попитах с надежда да не каже,че съм решил да препиша защото тогава ще се хвана за главата и ще почна да си я блъскам в стената.Повдигнха вежда и оставих отбелезалката в книгата.

Замислих се малко сърцето. Припоних си уроците по "Анатомия на човешкото тяло".
- Сърцето се намиа от лявата станана тялото - сложих ръка на чучелото където горе - долу се намира сърцето. Споних си още едно важно нещо. - Намира се зад ребрата... така се пази и е по трудно. Да се нарани. А за стригойте хм,... ако са 2-3 щесе бия, но ако са прекалено много по-добре да се бяга.

-Браво!Научила си нещо!-похвалих я аз.
-Хайде давай..нека да видя думите ти на практика!Тези за сърцето,а не са бягането..-туковиш ми избяга..,но нямаше да си стигне много далеч..или поне се надявах.Отново отоворих книгата и се зачетох.Изчетох главата си и пока сложих отбелезалката.Видяло се,че днес няма да чета повреме на тренировки.С бързо и грациозно движение се изправих.
-Добе..-изрекох и се облегнах на стената като се загледах в Ериса която се опитваше да прободе "стригоя"-чучелото-в сърцето.

Наклоних глава на дясно. Допрях острието леко до чучелото. Педставих си една картитинка която имаше в учебника по биология където се виждаха ребрата на човешок от тяло. Ако си представях правилно Малкопод гърдите мястото м/у ребрата е достатъчно голямо задамене кола. Но там където бях сложила моя имаше ребро... май. свалих колас 5мм. надолу и промених ъгъла. С едно бъзо движеие то зобих дълбоко в "стригоя" т.е. чучелото.
- Така ли, Димка - обънах се към него.

Наблюдавах я явно беше премислила преди да действа. Това е хубаво.
- Да точно браво на теб.
Тящестанестахотен пазител. Не виждам смисъл да става стригой или да си сформира група от необещани и да гонят стригой. Ще и по-полезна като пазител. А и няма да и хареса да гони стригой сигурен съм.
- Е Ериса май за днаес свърши добра работа. Научисе да забиваш себърен кол. Можеш да си търгваш.

Усмихнах се мило. Тръгнах към вратата, но се спрях трябваше да му кажа нещо.
- Ей - обърнах се към него. - Съжалявам за това във стаята ми. Посто... незнамкато се развика на Али не ми стана приятно. А и участи за да разбереш че не се шегувам. Неисках да те плаша или нещо подобно. Ти си като брат и винаги ще те обичам ... като такъв.
Усмихнах се и излезнах от там.

Тръгнах направо към салона по бойни изкуства.Знаех си ,че щях намеря Дмитрий там.Стегнах си опашката преди да отворя вратата и изкарах зайчето от клетката.Влязох с тичане къв салона и на една от пейките поставих клетката.
- Дмитрий - виках радостно като държах малкото зайче в ръце. - Дмитрий.
Намерих го и той се обърна към мен.
- Дмитрий виж какво сладко зайче .Ние с него сме създадени един за друг - притиснах зайчето по-близо до мен и бях все така широко усмихната.

След като Ериса си тръгна седнах на един от дюшеците и се зачетох в книгата си.
-Дмитрий,Дмитрий-чух гласът на Лекси.Станах от дюшека и се приближих към нея.
-Алексис..-думите замряха на устните ми.
-Дмитрий виж какво сладко зайче .Ние с него сме създадени един за друг.-каза тя притискайки пухкавото животинче към себе си.Милото..
-Ъ а..да виждам..сладко е.-едва успях да изрека.Тя се беше ухилила,а усмивката и стигаше чак до ушите.Какво да очаквах?Да ми връчи животинката в ръце и да ме накара да и говоря на бебешки руски?Или по-точно зайченски.
-Това хъм...зайче има ли име?-попитах и погалих междо ушичките малкото животинче.Щеше да е добре Лекси да го прибере в клетката или стаята си за да не изкочи и да не го гони..
-Ще е хубаво да го прибереш за да не изкочи и после дан е го гониш...е ако стане така ще съм му благодарен за това,че сте си направили тренировка заедно.-усмихнах се.

Реакцията му беше съвсем в стила му.Като спомена за името се замислих.
- Ами..- а сега.Не бях помислила за най-важното. - Не съм решила още.Може би господин Дългоушко - погалих зайчето.
-Ще е хубаво да го прибереш за да не изкочи и после да не го гониш...е ако стане така ще съм му благодарен за това,че сте си направили тренировка заедно - Дмитрий ми се усмихна.
- Е няма да е като да изпусна някое огромно куче - засмях се и отидох до клетката му.Оставих го вътре и се върнах при Димка като оставих клетката на видно място.
- Освен да ти се похваля за зайчето дойдох и за друго.Бих желала допълнителни тренировки.

Господин Дългоушко?Тя разклати зайчето.Милото..
-Милия..ъ господин Дългоушко!-възкликнах.
-Освен да ти се похваля за зайчето дойдох и за друго.Бих желала допълнителни тренировки.-каза Лекси.Усмивката ми стана още по-голяма.
-Дообре.Имаш ги.Сега ли почваме.Днес имах с Роуз и Ериса и на двете зададох един въпрос..мисля,че ти ще стигнеш бързо до отговора и няма като Роуз да ми кажеш,че съм решил да преписвам.-засмях се.Облегнах се на стената и мятах поглед на "господин Дългоушко".

- Не се притеснявай.Дори да си преписвал е било отдаван - изисках се.После започнах сериозно.- Предполагам започваме с обичайното.Двадесет обиколки на двора и загряване нали?
Погледнах го очаквателно.междувременно разтегнах ръце и кокалчетата ми изпукаха.Махнах гривната и герданчето си и ги оставих до клетката на господин Дългоушко.бях готова да тръгвам.само той трябваш е да ми даде знак.

-Днес давах по дванадесет,но хайде за теб двадеет!-усмихнах се дяволито.С другите не си позволявах такива отношения както с тези три мои дяволчета.
-Върви!Ние ще си говорим със ъ..господин Дългоушко!-изрекох и и показах вратата на салона.Щом тя излезна отново се настаних на дюшека и отоврих книгата си.Зачетох се...и от време на време мятах по някой друг поглед към малката космата животинка.Сигорно не и беше никак приятно да стои в клетката.Сложих отбелезалката на книгата и отидох до кафеза.
-Здравей.-казах на зайчето което ме гледаше сякаш съм..нещо свръхестествено,а всъщност бях-дампир на половина вампир.Отворих клетката и го взех.Сладко,малко животинче.Животните никога не са харесва кой знае колко дампирите.Винаги са предпочитали мороите,но това мъниче беше спокойно.Пуснах го на пейката,а то с несигорни крачки се раздвижи.

Добре.Двадесет,двадесет да са.Започнах с обиколките.Тичах и след известно време изминах половината.Оставаха ми още толкова.Стъпих на криво,но продължавах.Така след време изтичах обиколките и отново бях в салона.крака леко ме наболяваше,но иначе нищо ми нямаше.
- Това беше ободрително - казах и се обърнах към Димка.Той беше изкарал зайчето извън клетката.
- Пуснал си господин Дългоушко извън клетката - възкликнах - много си съобразителен.Горкият сигурно въобще не е излизал досега.
Доближих се до зайчето и го погалих.След което започнах упражненията за загряване.