Салон по бойни изкуства

-Да.Хайде ти се залавяй с разгряването.-казах и,а зайчето вече скачаше по пейката.
-А да..да ти задам въпроса и на теб.Ти си в търговски център.Ако има стригои какво ще направиш?-трябваше да си подбера нови въпроси,а на им задавам един и същ туковиш "препишат" една от друга.Станах от пейката и отидох до дюшека където беше книгата ми.Взех я и пак се настаних на пейката,а господин Дългоушко дойде при мен и почна да души хартията.Очквах да я захапе и задърка какво правят зайците,а той просто размърда носле и мина през скута ми към другия край на пейката сякаш съм крйапътен знак.

-Отговорът е очевиден.Ще бягам - отговорих му. - Ако има морой с мен ще бъде по-трудно.
Замислих се и ми дойде една идея.
- Хей Димка мислил ли си да ни караш да бягаме с тежести?
Погледнах към него.Той се беше настанил на пейката и разлистил типичният за него каубойски роман.Господин Дългоушко беше в другият край на пейката и аз побързах да го взема преди да е избягал нанякъде.Прегърнах,очаквайки отговор.

Засмях се.
-Не съм,но благодаря за идеята.С какво да те карам да бягаш...нека да помислим.Този мъник е твърде лек..може би някой слон?Не,не кит...-усмихнах и се.Идеята си беше добра,но май доста щях да ги измъча.
-Ти с какво предлагаш?И да отговори вярно!А сега ми покажи къде е сърцето и прободи някое чучело.-метнах и кола.Алексис схващаше доста бързо и това ми харесваше в нея.Беше умна и знаеше какво да прави..мислише преди да действа или поне се замисляше,а не като някой-Али-които първо действат после мислят.

Засмях се и оставих зайчето на пейката.
- Ама и аз си намерих работа да ти давам идеи - поех кола и се запътих към чучелата.
Така кое да бъде.Огледах всички чучела и избрах третото от ляво на дясно.Представляваше някакъв мъж.Стиснах кола с ръка и наум си припомних къде е сърцето.После си спомних напътствията на Али по време на нападението на академията.Прободох чучелото право в сърцето и то два пъти.

-Браво!Кой те научи?-усмихнах се леко.Бях обеснявал само на Али за сърцето и как да замахва за да улучи целта,а днес чак го обясних и на Ериса,но повреме на нападението те се справиха страхотно макар и понякога да трябваше наколко пъти да замахват с кола.
-Може да се поопражняваш още,а ние ще те наблюдаваме.-погледнах зайче което беше застанало на разтояние от мен и гледаше стопанката си.Отново се зачетох в книгата,но колко четях и колко гледах дали Алексис прави нещата правилно не знам.

- Внимавах в час къде е сърцето - усмихнах се.Стана ми приятно ,че ме похвали.Тръгнах към следващото чучело.Намерих сърцето и го прободох.После следващото и следващото , докато не оставих повечето чучела наръгани.Обърнах се към Димка.
- Май ти отворих доста работа - отидох при зайчето и го взех с ръце.После седнах до Димка и се загледах в книгата му.
- Препрочиташ колекцията си или това е нещо ново?

-Тази я препрочитам.-казах на Лекси.Тя и другите не одобряваха какво чета каква музика слушам..били неща от преди раждането им,но самия аз бях от преди раждането им.Когато са се раждали аз съм се учил да пиша и чета..както и да е.Знаех,че Лекси не знае за Ериса,но се чудех дали подозира.
-Защо ми се развика вчера?Случайно..нещо страно да си забелязала около Ериса?-реших да попитам.Дано само да не издам Ериса,че ще ме убие.

Погледнах го учудено.
- Какво странно?Тя се разстрои доколкото видях, а аз ти се развиках защото не издържах вече да си мълча.Няма Ериса и Али да говорят вместо мен.
Като спомена за това се позамислих.Отново се върнах в онзи момент в салона ,когато Ериса избухна и Димка ни каза да изплюем камъчето.Когато тя се разкрещя закри лицето си сякаш криеше нещо.Не не не може да бъде.Ако имаше нещо тя щеше да ми каже,нали?А може би предпочиташе да не ми се доверява.Ах Димка как можа да го кажеш.Сега няма да се успокоя ако не говоря с нея.Ще ме гложди отвътре ,че приятелката ми крие нещо то мен.Но имаше й вариант просто да си въобразявах.Димка да питаше от чиста загриженост ,а аз просто се вкарвах в някакви филми.Във всеки случай щях да поговоря с нея по-късно.Изглежда бях мълчала доста дълго галейки господин Дългоушко.
- Знаеш ли - започнах някакво изречение. - ..Какво щекажеш за една битка?Току виж изпея да те победа - ухилих се.Това беше непосилна задача.Той винаги ме побеждаваше ,както побеждаваше Али и Ериса.Шансът този път за да го бия не беше голям,но това не ми пречеше да продължавам да се опитвам.

Май не знаеше,че Ериса е наполовина стригой.Е нямаше и да и казвам..трябваше приятелката и да и го каже.Тя ми каза и без да и вадя думите с ченгел от устата.Намръщих се леко.Дано Ериса и Али и кажат.
Тя се омълча,а после предложи да се бием.
-Добре.-станах и заех позиция.Чаках я да ме нападне.Заека ни гледаше с интерес,но аз още мислех,че мислите и ся някъде другаде.

Той зае позиция чакайки ме да нападна.Аз също заех позиция и както се очакваше от мен нападнах.Той с лекота отклони удара ми , но аз не се предавах.Независимо ,че винаги ме побеждаваше аз пак продължавах да се опитвам и дори той да спираше атаките ми ,аз пак нападах.Той успя да ме повали ,но аз се изправих и го изритах.Май бях прекалила със силата,тъй като успях да го изкарам от равнивесие за момент.Момент от който се възползвах и го повалих.Зарадвах се прибързано,защото веднага след това той ме повали.
- Мисля ,че ми стига толкова за днес- изправих се и прибрах зайчетов клетката.Сложихси бижутата и взех клетката
- Чао Димка -казах и си тръгнах.

Ръката и кървеше и тя бързо пое към салона.С няколко движения я настигнах.
-Почакай на пейката.-казах и и влезнах в една стайчка.Излезанх с бяла чанта с червен кръст.Приближих се до Роуз.Придърпах един стол и седнах срещо нея.Отворих комплекта за първа помощ.Извадих риванол и малко памук.Намокрих памука с риванол.Взех ранената и ръка и се заех да почиствам раната.След като свърших с почистването и изваждането на треските извадих бинт и го ових около ръката и.Усмихнах се.Нещо рядко за мен..
-Как си?Боли ли?-попитах я.Сигорн я болеше.Може и да бях свършил да почиствам раната и,но още държах ръката и в свойте.

Тя ме попита нещо доста неочаквано.Усмивката ми помръкна и надянах маската си на пазител неизразяваща нищо.
-Скоро не съм.-казах и.Тя не познаваше баща си,а майка и беше пазител.Моята беше решила да стане домакиня и да се отдаде на това да отглежда децата си.Според баба ми мъжете трябва да са пазители,а жените да си стоят в къщи.Така и стана.Аз станах пазител докато сестрите ми отглеждат децата си и се грижат за всичко в къщи.
-А ти с майка ти?-реших да я попитам.Двете нямаха приказни отношения,но тя и беше майка все пак.

Намръщих се.Какви ги говорише.Аз попринцип си бях такъв.С всеки се държах така.Все пак бях пазител.Още държах ръцете и и накрая ги пуснах като се осъзнах.
-Не грешиш!-казах спокойно.Е всъщност не грешеше.Наистина ме познаваше добре.И тя и Али и Ериса и Лекси.Тези четирите ме познаваха до болка.Понякога даже ме беше страх..,че някой знае толкова много за мен.Аз не обичах да говоря за себе си,но обичах да помагам на хората с техните проблеми въпреки,че на главата си имах сумати мои.Тя се ядоса и отби поглед от мен
-Роуз.-казах,но нищо.Не ми обърна внимание и продължи да гледа другаде.
-Роуз.Роза!-настоях аз.Хванах брадичката и като обърнах главата и към мен.
-Не исках да кажа това..просто.Ти знаеш толкова много за мен...-не довърших.Искаше ми се и на мен да забия поглед някъде другаде,но вместо това държах брадичката и и я гледах в очите.

Тя хвана китката ми и се доближи още повече до мен.Целуна ме,а аз отвърнах на целувката и.Със свободната си ръка прокарах пръсти по косата и.Беше мека като коприна.Устните и търсиха жадно мойте.Усетих се какво правя.Прекъснах приятната целувка.
-Не прави това повече!-казах строго,но гласът ми се разтрепери леко в края на изречението,но беше едва доловимо трепване.Погледнах строго Роуз.Това което ние тукощо направихме беше забранено.Не само защото бях по-възрастен,а и зареди още хиляди правила.

Намръщих се.Хареса ми,но трябваше да излъжа,а аз не обичах да лъжа.
-Да.Учител съм ти.След като завършиш заедно ще пазим Лиса и затова не мога да си позволя нищо с теб Роза!-казах без никаво чуство.Погледнах я.Трябваше да и кажа,че не ми е харесало,но това щеше да е лъжа."Но ако ме излъжеш,повече няма да ме видиш".Е щях да я видя,но сигорно щеше да ме гледа презрително и да ме мрази до края на дните си..и до края на мойте. "Роза,Роза..хареса ми,но не мога да ти го кажа...не го ли разбираш"-казах си.
-Не искам това да се повтаря повече.Независимо колко хубаво беше или не.-беше малко или по-точно доста овъртяно изречение,но какво да се прави.

Тя се усмихна тъжно и погледна пода.
-Моля?-не разбрах какво точно имаше предвид с тези думи.Повдигнха вежда.Все пак Лиса беше най-важда и знаех,че Роуз го знае."Роза...така ме нарече.."-беше казала преди да изрече другите думи.Да...бях я нарекъл Роза.Това беше името и на руски и често я наричах така.Е или поне понякога.Бях надянал маската си на пазител след целувката и скръстих ръце пред гърдите си като още седнях на стола срещо нея.

Тя изрита стола ми и аз паднах на земята.Тя седна на корема ми притисйаки ме към пода.Мълчеше и ме гледшае.Както искаше.Беше лекичка въпреки,че се опитваше със цялата си тежес да ме държи на пода.Можех да се освободя без проблем,но не го исках.Погледнах я в очите.
-Роза..моля те!-изрекох.Нямаше да се сапротивялвам.Исках да знам какво вънамерява да правис мен...в тази поза.

Тя заплака.Не ми харесваше да я гледам така.Лек оя избутах от себе си и се вдигнах до седнало състояние.
-Роза не плачи!-отметнха няколко кичора от косата и които бяха застанали пред лицето и.
-Не е само това проблема.Аз съм със седем години по-голям от теб Роза.-изрекох думите с мъка.Не ми харесваше как плача.Особено ако аз бях виновен.Хванах я и я вдигнах от пода като седнха на пейката и я оставих до мен.
-Ние не можем....по много причини!-бях нежен.Тя беше в деликатно състояние,а ако беше измъкнала и от Лиса малко от гнева тогава..още по зле за мен.