Стаята на Али(+18)

С Ериса се разделихме.Аз влезнах в моята стая,а тя в нейната.Свалих блузата си,кефоцвете си и после дънките.Накрая свалих сутиена и бикините си и се метнах под душа.Щях да си взема вана,но бързах.Излезнах и ових кърпа около тялото си.Отворих гардероба си.Почнах да мятам дрехи на леглото.
-Не,не,не,не..иул това кога съм го купила..-говорех и продължих да мятам дрехите.

Направо връхлетях във стаята сложих дрехите си на един фотьол където тя не мяташе дрехи сложих гримовете ластиците и фибите пред огледалото. Видях яс кърпа около нея и сетих да си взема душ.
- Ще ползвам твоята баня нали може - не дочаках отговорвлезнах и следпетхминути излезнах с кърпа околотялото.
- Така сега микажи какво да облека - ипоказах с(дрехите които бях донесла - ако искаш и ти вземи нещо.

Изкисках се.
-Дообре..ти за да се приготвим за купон ли си дошла или за околосветско пътешествие?-попитах я.Извадих една черна поличка след това едни черни дънки и повдигнха вежда..
-Някое от двете?-извадих още една поличка.Засмях се.
-О да!Това ще е мечтата на Джейс..да го ритам облечена с нея..-хубава беше,но не знам..не бях сигорна дали да я облека.Извадих един потник.
-Е?-попитах.Бях извадила толкова много дрехи,че лошо ми стана.Не подозиеах,че имам толкова.Извадих една блуза която май щеше да си отива с дънките.Реших да извадя и няколко рокли.
-Тази май е много офециалня.А тази ?-попитах я и легнах на леглото по гръб сред всичките дрехи.
-Или нито едно от тези..-въздъхнах.

- Ей аз незнам какво да облека пък мепиташ мен за теб - поклатих глава. - Знаеш ли имаш твърдемного полички. Може и двете да сме с рокли и обувки на висок ток или и двете да сме с днъки и кецове или...
Тъкмо щях да кажа да отидам голи, когато някой почука. Отидох и отворих беше Аня момичето, което отказа на Зеклос. Тя не се очуди да мевиди въвстаятана Али.
- Здравей Аня. Влез ако искаш.
- Не благодоря - каза тя скромнно и тя беше с кърпа. - Може ли само една две фиби.
- Разбира се - казах отидох до огледалото и грабнах няколко фиби и й ги подадох.
- За какво са ти ако мога да попитам - казах любезно.
- Ще ходя на партито у Зеклос. Не знам дори защо ме покани. Знам само едно че няма да го огрее - тя се изкиска - и вие ще хосите нали?
- Да - кимнах. Тя също кимна и си тръгна обънах се, а Али още ровеше за дрехи.
Взех сешоара и почнах да си суша косата.

-Тя е права.Зеклос няма да го огрее-заявих аз.
-Ще си облека..блузката,дънките и черни обувки на висок ток!-казах и.Отидох и включих моят сешоар в другия контакт и почнах да си суша косата.След като си изсуших косата отидох в банята и облякох късата поличка.Останах по полична и сутиен.Обух едни обувки на високи токчета и се засмях.
-На Зеклос ще му се иска такада го ритам до вижот!-направих няколко движения след което свалих обувките и поличката.
-Добре..това ще ми е облеклото.Блуза,дънки и обувки на токче..,а сега за косата..-погледнах се в огледалото.
-Мисля какво обикновено да е пусната,но може и да я вдигна на конска опашка или на кок..как мислиш?-попитах аз Ерс.

Изсуших моята коса. Облякох си бикините и сутиена.
- За косата може да я оставиш пусната като мен.
Обблякох дънките и блузката с качулката. Двуумях се м/у кецовете иботушите на висок ток . Накрая избрах кецовете.
Почнах да се гримирам първо сложих гланц. После спирала и черен молив.

-Хей ама ти какво?Набутваш ме само аз ли да съм с токчета?-попитах я след което се намусих.Отидох до огледалото при нея и си сложий глас.После спирала и молив.Реших да оставя косата си пусната.Обух си дънките и си сложих блузата.
-Хъм..тази не ми допада особено..-заявих.Извадих от гардероба още няколко блузи.
-Тази,тази-извадих една бяла пола и няколко блузи.
-Тази ,тази или тази-измрънках показвайки и блузите.
-Не мисля,че ще нося полата..ох..направо ужас.Мразя да си търся дрехи!

- Хареса ми повече втората - казах и й я подадох.
Свърших с гримаи погледнах часовника. Купонапочваше в 8 а сега беше 8 и десет.
- Али по-бързай закъсняваме - казах раздразнено. - Знаешли със удоволствие бих ти помогнала със Зеклос, но майка ми е пазителна тяхната фамилияне не искам да си има неприятности.
Казах замислено. Тогава се сетих за нещо което може да е проблем за нас...
- Али дали Димка щесе кара заради купона ? - казах като малко детенце. ТОй ни беше наставник на мен, Али ина Аликсис. Трябва да призная, че беше много готин, но той ми беше като брат или нещо такова.

-Ух да бе!Мойта е пазител на Шелски..такаче..шанс!-измрънках недоволно.
-Помниш ли,че замалко да счупя ръката на Джейкъб Шелски преди около месец?Е да видя да си нявлякох големи неприятности?-знам,че това нямаше да я успокои много,но както и да е.Облякох блузата която ми подаде.
-Хайде да тръгваме към Зеклос..-измрънках недоволно,но после се усмихнах.Двете излезнахме от стаята ми.

Влезнах в стаята си.Легнах на леглото и се усмихнах.Загледах доволно тавана.Лежат така известно време и накрая се сетих-тренировки,Дмитрий,сега..
Закъснявах за тренировки...добре ако не отида един ден какво ще и каже..ще ме заведе при Кирова?С какво оправдание..ученичката не се яви на тренировки..те не бяха задължителни.Сабух токчетата след което и дънките.Свалих блузата си,а после бикините и сутиена.Влезнах под душа.Топлата вода галеще тялото ми.Излезнах от душкабината и ових една кърпа около тялото си.Излезнах от банята.Седнах на леглото.Ъх..скучно ми е.Вече бях закъсняла за тренировката си с Дмитрий и тепърва нямаше да ходя.Хъм..с малко късмет ще се промъкна в апартамента на Ейдриън..стигна да иска да ме види.Включих сешоара в контакта и почнах да си суша косата.След като я изсуших се облякох.Черно бельо,сини дънки,бяла блуза с надпис и черни кецове.Не ми се спеше..никак,а бях уморена страна работа.

Ериса се замоли без никакви лекари.Съгласих се и ние се промъкнахме в стаята ми.Отворих вратата на стаята си и ние се изсипахме вътре.
-Добре дошли.Чуствайте се като у дома си!-казах им и се приближих към леглото след което легнах отгоре.Обичах леглото си особено рано сутрин.Едва се разделях с него.До преди дни леглото ми беше първата ми любов.Е сега е Ейдриън.Надигнах се до седнало състояние.
-Ерс?Добре ли си?-попитах я.Тя беше седнала до мен на леглото.Имаше нужда от кръв и аз го знаех.Всички го знаехме тъйкаро всички тук знаехме и тайната и.
-Имаш нужда от кръв...може да...-млъкнах.Трудно ми беше да изрека следващите думи.Откъснаха се от устата ми с голямо мъчение.-Да пиешм от мен.
Говорех тихо така,че само тя да ме чуе въпреки,че ако тя се съгласи иска или неиска ще пие от мен пред Ейдриън и Ник.

-Ерс!-извиках.Тя почна да плюе кръв.Притеснявха се за нея.Ако трябваше да я водя до захранващите...докато стигнем там ще е още по зле.Тя трябваше да пие от мен.
-Трябва да го направиш.Не ме е страх!Моля те!Направи го...-замолих и се аз.Не можех да я оставя в това състояние.Тя беше наполовина дампир наполовина стригой,но беше уязвима зареди дампирската си стран.Погледнах я тъжно.Поставих ръка на рамото и.
-Моля те Ерс!-повторих.Не ми харесваше да я гледам как страна.Вдигнха поглед и погледнах Ник и Ейдриън които наблюдаваха сцената.Не ми допадаше много,че те ще станат свидетели на това..,но трабваше.Ако тя не се навие да пие от мен накрая сама ще се порежа.Тя няма да издържи-надявам се-и ще ми се метне отгоре да пие от мен.

- Това са стигойски ендорфини Али. Ще си замаяна поне... - пак се закашля - няколко часа - каза през серията от кашлици.
Смени кърпите. Течеше прекалено много кръв. Почна да и се превиждат разни неща. Черни петна които се оголемяваха и оголемяваха. Замаглиха зрението и тя се отпусна на леглото. До едно време чуваше някакви гласове, но нищо. Изведнъж беше в една стая с една стара жена.
- Къде съм? - попита тя и се огледа огромна завла където сигурно се правеха някакви балове.
- Ти ми кажи - каза тя спокойно беше седнала на един стол и я гледаше спокойно. Ерс я познаваше от някъде. Тя беше морой. И беше известна и... да товабеше предишната кралица преди Татяна.
- Защо аз да кажа? - Ериса пък от къде да знаеше къде са.
- Защото това е твоя сън - отвърна спкойно жената.
Тя сви рамене. Тека си беше представяла балната зала в кралския двор, но дали беше такава не знаеше.
- На измислено място. А вие какво правите тук ?
- Ти ми кажи - защо все тя трябваше да казва.
- Не знам - сви рамене и се огледа. Да точно както се представяше.
Усети някаква приятен вкус в устата си всичко почна да избледнява. Погледна бившата кралица.
- Време е да тръгваш - каза тя и изчезна.
Събуди се пейки от нечия китка не беше наплно в съзнание. Чуваше, усещаше, вкусваше, помирисваше. Ощебеше със затворени очи. Пийна още няколко глътки и бутна китката от устата си. Стана и се огледа. Всички бяха около нея и я изучаваха. Погледна Али която беше доста замаяна.
- Ей дробре ли си ?

Тя почна да пие от китката ми която поднесох към устата и.Избута я след като пое доста кръв.Или се надявах да е доста.Бях се замаяла доста и легнха на леглото.
-А?Ммм да добре съм..-изрекох леко несигорно.Чуствах се доста страно.След като устните и докоснаха китката ми всичко сякаш ми се губише.Беше толковя приятно когато тя пи от мен...
-Ти как си?-попитах загрижено и се изправих.Светът ми се завъртя пред очите.Станах от леглото.Имах чуство,че краката не ме дъръжт и,че всеки момент ще падна на пода,но за моя изненада се задържах прав.Не можеше тя да е пила толкова много,че да ме докара до тук.

Ерс я дръпна да седне на леглото. Поклати глава. Не беше добре само така и зглеждаше.
- Ще се чувстваш така сигурно доста време. Поспи и на сутринта ще си добре. Но да знаеш че напрви грешка като ми даде да пия.
Тя стана и огледа дрехите си. Туниката ибешев кръв, но нямше и следа то раната. Нямаше нищо беше добре все едно това не беше нейната кръв. Замисли се кръв. До сага беше пила само човешка кръв. Нито дампирска нито моройска. И настина кръвта беше страхотна.
- Всъщност благодаря. Беше... - обърна се към Али. - Вкусно.
Али се намръщи. Разбираше я напърно и тя сама се отвръщаваше. от себе си. Обърна се към Ник.
- Хей а ти как си добре ли си?
Отиде до него и седна, но той нищо не казваше стоеше и гледаше някъде в празното пространство. Тя се притесни. Това беше ли нормално?
- Това нормално ли е ? - обърна се към Ейдриън, който беше Али.

След случилото се в тъмните улички Али ме задърпа към някаква кола.Не след дълго стигнахме Академията и стаята и.Влезнахме вътре.Аз,тя,Ериса и Ивашков.Седнах на леглото мълчаливо.Не можех да повярвам,че след висчко това аз отново съм дампир.Но не заслужавах да съм дампир.Аз бях убил толкова невини хора.Исках да пробудя момичетата и дори се опитах да изнасиля Ериса.Ериса момичето което обичах...Дори я наръгах и сега тя се давеше от кръв..е или поне преди да пие от Али.
-Това нормално ли е?-попита Ериса,а аз я погледнах за кратко,а после преместих поглед към Ивашков.Не исках да гледам нито Ериса нито Али.И на двете бях причинил ужасни неща.
-Съжалявам...-изрекох тихо и несигорно.Гледах в земята и от време на време вдигах поглед към другият мъж в стаята.
-Хъм..благодаря ти.-благодарих му.Слънчевата светлина навлизаше през прозореца и аз отидох да погледна.Слънце на което не се бях радвал толкова време...сега можех да го видя можех да усетя лъчите му върхо кожата си.

Не исках Ейдриън да тръгва,но просто кимнах. "Той ме обича!" -беше единствената мисъл в главата ми.Легнах на леглото по гръб загледана в тавана."И аз го обичам!"-казах си.Ериса и Ник се гледаха сякаш единия е паднал от Марс,а другия от Венера.
-Ерс...какво имаше предвид с това,че направих грешка като ти дадох да пиеш от мен?-попитах я.Не мисля,че някой в тази стая ще реши да пусне слух,че Ериса е пила от мен,а и никой нямаше да повярва защото всички мислеха Ериса за дампир,но мисълта някой а ме мисли за кървава курва ме отвръщаваше.Тя беше най-добрата ми приятелка и затова и дадох да пие от мен.Не можех да я оставя да умре.И на Ейдриън бих дала да пие от мен..даже по дяволите исках да пие от мен.Наистина ставам като кървава курва...иде ми да се самоубия.Спомних си,че той беше казал на Ериса да се разкрие.Тази мисъл ме караше да потръпвам.Ако някой който не трябва научи за Ерс...с нея може да е свършено,а и как ще раегират на пулостригой?

Да се разкрие. Тази мисъл в главата и беше не мислима. Тя сие крише до сега. Нямаше да го направи. Това беше лудост.
- Първо няма да се разкрия. Едва ли има още като мен. Второ - обърна се към Ник. - Ейдриън няма шанс да те победи дори като дампир. И трето - обърна се пак към Али. - Не трябваше защото може да се пристастиш. А и това са стригойски ендофини сто пъти по-силни от моройските. И... - пиближи се към нея седна до нея на леглото и прошепна в ухото , така че само тя да чуе. - Сигуно искаш в момента Ейдриън да те ухапе.
Стана и отиде до Ник, които се адвашена слънцето. Разбираше го. Толкова време не е можел да излиза на слънце. И сигурно го е мразил. Хванаго заръка и сплете пъсти с неговите.
- Нама за какво дамисе извиняваш. Инямаза какводати се сърдя. Понеан Ник дампира, който в момента е до мен.
Наистина Ериса не му се сърдеше. Тя го обичаше и винаги щеше да го обича.

След като чух ,че Ейдриън казвал на Алекса ,че я обича разбрах,че те наистина са заедно...ето защо тя се опитваше толкова да го предпази...ако го бях убил щях да я съсипя...,а ако бях продубил нея...щях да съсипя него.Той излезна от стаята,а аз останах загледан навън.
-Нама за какво дамисе извиняваш. Инямаза какводати се сърдя. Понеан Ник дампира, който в момента е до мен.-гласът на Ерс ме сепна.Думите на Ивашков изкочиха в съзнанието ми "А ти престани да мислиш за миналото.Сега си дампир,имам шанс да те набия." .Той беше доста самоуверен когато заби кола във сърцето ми...отне му доста енергия и сила,но го направи...с малко късмет може би щеше да ми направи нещо.А ако се заеме Ал да го обучава...е тогава може би...ще е още по-зле,но ще му е нужно време.
-Напротив има Ерс!И на двете ви!-обърнах се към нея и срещнах погледна и.-Аз едва не те изнасилих...,а нея бях готов да я пробудя...и да убия гаджето и.Знаеш,че Ал не се влюбва лесно...,но тя го обича...разбираш ли?Обича го както аз...както аз обичам теб Ерс!Повече от всичко!-изрекох гледайки Ериса тъжно.

Обгърнах лицето му с ръце и го заставих да ме погледне в очите.
- Ник никога за нищо не мога да ти се сърдя. Обичам те! Нищо не може да промени това. За това остави миналото зад себе си и гледай напред както каза Ейдриън.
Усмихнах се. И го целунах. И целувката беше точно същата като тези преди. Пълни със живот, страст и толкова сладки и прятни. Понякога имах чувството че съм в рая. Или когато само се прегръщаме. Госпиди колко много ми е липсвал до сага. Незнам как съм издържала без него.

Усмихнах и се плахо след като целувката свърши.Обвих ръце около кръста и леко несигурно сякаш ако я докосна малко по-силно ще се счупи.
-А тя...как е?Сигорно ме мрази...въпреки,че ме прегърна веднъж,но...все пак.Всичко което и причиних и на теб...не знам как може да обичаш чудовище като мен Ерс...-говорех тихичко.Не исках Али която лежеше на леглото да ние чуе.Ерс беше пила от нея...и Али сега сигурно беше доста замаяна.
-Ерс...исках да направя нещо одавна,но дълъг ми не го позволяваше,а сега сигорно ще ме тикнат в някоя килия...и искам да те питам.Може да ме набиеш след това,но съм длъжен да го направя...Ерс..искаш ли...ние двамата..сещаш се.Да сме заедно?-попитах я.

Очите и грейнаха от щастие. Да са заедно никога дори не е мечтала че ще и предложи. Той все пак и беше казвал че е прекалено малка и че не е рлавилно и т.н. Тя пак го целуна, но този път с повче... повече то всичко. Страст, живот, енергия и настойчивост. Толкова много го обичаше, че би направила всичко за него и като казва всичко значи всико. Когато целувката свърши. Тя го прегърна и прошепна в ухото му.
- Да, да и винаги да.
Остана в прегръдките му още малко. Можеше да стои така вечно ,но се сети нещо важно. Одпръпна се леко от него, така ме самода вижда лицето му.
- А ти къде ще останеш не може просто да отидем при пазителите и да ими изтърсим че си пак дампир. Но не може и спокойно да си се разхождаш из училището.
Може да останеш при мен за през нощта или по-точно деня де... и послеможеда говорим с... ми Дмитрий той прие че съм наполовина стригой ще приемеи това. Надявам се.