Стаята на Ериса (+18)

СПАЛНЯ - Обичаше да си пуска лека музика докато си почива или спи.

БАНЯ - След дългите и изморителни тренировки обичаше да си напълни ваната и дасе отпусне.

Влезнах в стаята и веднага тодох при гардероба и почнах да вадя дрехи и да изибрам. Извадих тези с които казах че ще съм, но мисе приска идавидя други неща. Взех със мене: черните ботуши и кецовете, дънките и черната рокличка, блузката с качулката и бялата туника. Грабнах всичко и няколоко сенки, гланц, спирала, черен молив и очна линия. Още ластиции фиби. Защото тявинаги губеше, а аз мислех винаги за всичко. Излезнах от стаята и тръгнах към съседната....

След малката сбирка на "клуба пушачи"-стари и нови членове си тръгнах за да отида при Ериса.Притеснявах се за нея и исках да знам как е.С нея сме най-добри приятелки от какво сте помня.Влезнах в общежитията и се качих по стълбите.Спрях се пред стаята и.Почуках и зачаках.
-Ерс аз съм!Моля те!-провикнах се,но такаче да не ни чуват другите които бяха на долния етаж или в съседните стаи.Чудех се тя дали въобще е в стаята си.Ох,Ерс..загледах се в часовника докато чаках да ми отвори..не беше минала и минута..времето течеше толкова бавно...

***
-Къде бъркам?Не разбирам!-заявих и се намусих.
-Никъде не бъркаш.Правиш всичко правилно.-каза Дмитрий със спокоен глас.
-И тогава защо не мога да те поваля?Сигорно няма и да успея да те поваля ако си на прага на смърта!-измрънках.Той се усмихна.
-Хайде..тренировката свърши.-заяви той.Обърна се и закрачи към вратата.Опитах се да го нападна в гръб,но уви бях повалена.Стояхме долепени един към друг известно време.
-Кога ще ме научиш на нещо друго другарю?-попитах аз.Усмивката която до сега беше на лицето му се изправи.Отнов остана сериозен.Изправи се.
-Има време.-излезна бързо от помещението.

***

Бях задрямала когато някой почука на вратата:
-Ерс аз съм!Моля те! - чух познат глас. Али.
Отидох до вратато и отворих. Тя беше нервна. Влезна вътре и седна на леглото.
- Спокойно Али добре съм. Няма причина да се притесняваш.
Казах иседнах на леглото.

Прегърнах я.
-Лесно ти е да го кажеш!-одръпнах се и я огледах добре.Май наистина се беше успокоила..
-Дмитрий се държеше много гадно в салона..той е...не му обърщай винмание.-не можех да кажа какъв е Дмитрий.Познавах го толкова добре,но и не го познавах..
-Какво и да е.Сигорна ли си,че си добре?Ох..ако Дмитрий види новия ни учител по бойни изкуства или там каквото беше-Хилари ще ме похвали,че съм отговорна.-каза хпоследното с гордост.

Трябваше да разбера какво става с Ериса. Какви бяха тези червени кръгове около ирисите. Товаго имахасамо стригойте. И не ябях виждал толкова ядосана. Трябваше да разбера. Беше ми като по-малка сестра. Почуках на вратат.
- Ериса отвори! - казах спокйоно не исках да я плаша. А и Алекса знаеше нещо ако Ерс не каже от Али ще измъкна иноформация.

- Мамака му! - изпсувах на руски. Али погледна - на руски е.
Усмихнах се и сисложих маска на спокойно изражение. Всееднонезнаех закакво е дошъл. Щеше дастане лошо много лошо. Отворих вратата.
- Здравей Димка - усмихнах се все едно виждам по-големия сибат и си беше почти така много пъти съм казвала че той ми е като по-голям брат.
- Влез - поканих го. Той и влезе и се огредавидя Али, но нищо не каза. ПОгледна ме все едно казваше "Е?"

Дмитрий прекъсна "купона" и Ерс му отвори.Те винаги са били близки.Като брат и сестра.Той влезна.Погледна ме,но после веднага погледна Ериса.Погледнах Ериса с поглед "Той сериозно ли?Толкова ли съм незабележима? "За всички бях-екзотично изкушение,а този тук дори не ме забеляза....чудех се дали да проговоря или да мълча като пън.Нямаше да издържа много със затворена уста.Искаше ми се да питам дали ще ме води при Кирова,но не умирах да знам отговора.

Ериса стаеше и нищоне казаваше. Беше напълно спокойна. Да ли не съм ми са се привидели тези кръгове около ирисите. Трябваше да призна я че тя имаше по-голям самоконтрол от мен - понякога.
- Ериса какво беше онова в салона - говоех серизно и спокойно за сега.
- И не питам за това че избухна. Всъщност е свързано с това.
Изглеждаше толкова спокойна, но съм сигурен че не съм ми са се приведели.

Мамака му!!! Бешеги видял и идваше да пита за това. Дали можех да го заблудя да го излъжа? Погледнах Али тя ме гледаше притеснено дали заради мен или заради това че щяха да я изключят.
- За какво говориш Димка? Не разбирам - правех се на ударена и това щеше да го подразни знаех си. Дано не се сърди ако разбере.

Ококорих очи.
-За бога Дмитрий какви ги дрънкаш?-попитах го аз.Трябваше да помогна на Ериса.
-И Лекси избухна,но не ходиш да я разпитваш нали.Знаеш,че е рядкос Ерс да се ядоса..остави я!Тя има нужда и от почива..-заявих му,но тук май навлязох в дълбоки и непознати води-негова територия.Щях да загазя..Погледнах Ерс сякаш и казвах:"Трябва да му кажеш..рано или късно.Той ти е като брат ще те разбере" .

Алекса се намеси в разговора.Това момиче..
-Алекса мълчи!-извиках и.Тя потръпна.Погледнах я,а после отново преместих поглед към Ериса.
-Не говоря с теб за да се обаждаш!Ясно ли ти е?Водя разговор с Ериса!-казах спокойно.
-Ериса!Знаеш,че можеш да ми се довериш!Ти си като по-малка моя сестра!-казах мило сякаш говорех на дете.Но тя ди беше дете или поне сравнение с мен.Обмислях думите на Алекса,но мисля,че ги каза за да прикрие Ериса.
-Момичета..-този път вече се обърнах и към двете с настоятелен тон.
-И двете знаете нещо което не казвата!

Усмихнах се мрачно "Щял да разбере".
-Ха! Да разбереш само така казваш - станха и отидох да огледалото пред което беше бюротоми. Подпрях се и погледнах в огледалото. Димка гледаше очаквателно.
- Разбира се че ща казваш това.
Поклатих глава. Е явно трябваше да разбере.
- Мака ми е кървава курва... - щях да разкажа историта си беше по-лесно. - Била е отвлечена от стригой които са я изнасилили. Щели са да я убият, но ... тя се оказала бременна. Решили са да я оставят и след като роди да я "пробудят". Когато била във втория месец като по чудо избягала... - спрях да за да го погледна защото гледах на долу. След малко сигурно щеше да му падне ченето. Усмихнах се още по-мрачно. - Отгледнаме до 10 годишна и ме пратида се обучавам каза да се крия защото незнае какво може да направят, а тя ме учеше да използвам стригойската си част за добро. Бързината и силата. Каза да не показвам всичко, което мога за да не усъмнят.
Очите му бяха разширени от изненада. Знаех си. Обърнах се и гопогледнах с леден поглед.
- Ако се опитваш да докладваш добре, но знай. Още преди да напуснеш общежетието ще се съм на границата на училището - направих крачка към него. - Когато стигнеш до Кирова ще съм в най-близкия град - още една крачка. - А докато изпратят някой да ме търси... е - свих рамене. Вече бях на метър от него - тогав не се знае.
Сигурна съм, че около ириси те ми имаше бледи кръгове червено.

-Ерс..аз..-не можех да повярвам на ушите си.Тя беше пуло стригой.
-Няма да кажа на никой.Спокойно!-казах тъжно.Не разбирам защо не ми го пеше казала.
-Не разбирам само едно.Защо не ми беше казала.Ти си като моя по-малка сестричка и ще си останеш.Ще ти помагам с каквото мога,но защо не ми казахте..-погледнах към Алекса която мълчеше.Знаела е всичко това..и е мълчала.
-А ти..защо не каза нищо?-обърнах се към нея,но после поклатих глава.Не ми се разправяше с нея точно сега.
-Ериса..аз съжалявам...-не знаех за какво съжалявам.Отново говорех мило като на някое дете.

Ериса му разказа историята си.Той беше като ударен от гръм.Говореше и нежно като на дете,но щом се обърна към мен гласът му пак стана строг.
-А ти..защо не каза нищо?-преди да кажа нещо той поклати глава и продължи нежно да говори на Ериса.Накрая ми писна и се намесих.
-За бога!На нея и говориш нежно.Нежно говориш и на Лекси,но на мен ми викаш.Държиш се с мен сякаш съм боклук!Не ти пука за мен..защо въобще си мой инструктор?-изкрещях аз.
-Държиш се ужасно с мен.С тях си мил и нежен..,а с мен...сигорно ти се иска направо да ме убиеш на тренировките...-изсъсках.В очите ми напираха сълзи,но си нямах ни най-малка идея защо.Мъже и момчета ме желаеха,но той..не,че ми е до това,но той ме мразише..седнах на леглото.Забих поглед в стената само и само да не гледай Дмитрий.

Малко се очудих от реакцита на Али, но беше права. Погледнах Димка сериозно.
- Тя е - права поклатих глава. - И не е нужно да и викаш, нито да ми говориш на като на 7 годишно детенце.
Отидох до Али и го прегънах.
- Не приемай това което ще кажа сериозно - прошепнах в ухото й надявайки се да разбере. Обърнах се към Димка.
- А и тя намаше как да каже на когото и да било нали използвах внушение върху нея. Така чене я вини. И не й викай - казах последното остро.

Ето това вечене го очаквах използвала е внушение.
- Толкова ли е силно внушението - това беше от малкото неща които могат да ме изненадат. Върху Али. Колко още изненади криеше тя.
- Извинявай Али не знаех - казах мило и се обърнах към нея тя гледаше навсякъде, но не и в мен.
- Съжалявам момичета незнаех - тогава се замислих за нещо. - А Лекси знае ли?

-Все тая!-изръмжах която той се извини.
-Не ти искам извиението!Въпреки,че това май е най-милото нещо което си ми казвал някога.-още гледах към стената.Станах от леглото и избутрах ръцете на Ериса.
-Мисля да тръгвам..-казах и.Никак не ми се искаше да си тръгвам,но да дишам един въздух с Беликов си беше мъчение.
-Да дишам един въздух с този..-подшушнах и като извъртях очи.Стоях права до леглото и чаках тя да направи нещо..не исках да я оставям сама...огледах стаята и.Беше такава каквато я помнех..доста често идвах тук.
-Лекси не знаеше..може би само подозираше..-казах накрая без да се замислям.

Надявах се да разбере за внушението.
- Али съжалявам за внушението. Наистина, но щом разбрах, че няма да кажеш го
спрях. Ако искаш може да докладваш, но знаеш че ще избягам.
Говорех мило с нея. Познавах и беше лесно ранима. Въпреки, че изглеждаше корава. Обърнах се към Димка пак бях сериозна.
- А въобще за какво ми се извиняваш? Няма смисъл.
Пак сехобърнах към Али и пак бях с мила физиономия.
- Ще си тъгваш ли? - попитах тъжно.

Прегърнах я.
-Знаеш,че не е зареди теб.Той ме мрази..не мога да дишам един въздух с него.-прошепнах и.
-Изморена съм..мисля да ходя да спя.-извъртях очи.Исках да се поразходя.
-А ти вземи се съвземи!-казах грубо на Дмитрий.
-И съжалявам за днес.Наистина не исках да те ритам,но мислех,че е Дейв..,но се осъзнах твърде късно,че си ти.Ако искаш кажи на Кирова...,но не казвай за Ерс.Тя нее виновна,а и виж за толкова много време,толкова години никого не е изяла.Няма и да изяде!Затова аз изритах Зеклос.А и дампирите не сме му секс играчки!-измрънках аз.

- Няма да ви водя при Кирова - казаха спокойн. Тъй като ядво Али не ме понасяше реших да ги оставя.
- Аз тръгвам ще се видим утре на трениромки.
Излезнах от стаята и се за пътих към стълбите мислейки си да натоваря малко повече Ериса да видя какво може. Най-много да я събудя по-рано. Ще тичаме повече и да видя какво може.

Дмитрий заяви,че няма да ни води при Кирова от което ми олекна.Тази жена я виждах по-често от собствената си майка.Е естествено майка ми беше пазител и се беше отдала на работата си.
-Аз също ще тръгвам Ерс!-прегърнах я.
-Успокой се.Всичко ще е наред.А той да посмее да каже...-смигнах и след което се оправих към вратата.Отоврих я и излезнах.Погледнах към моята стая и удобното легло което ме зовеше и стълбите.С малко късмет щях да се промъкна и да излезна.А можеше да се измъкна и през прозореца..,но май не беше добра идея.Реших да използвам стълбите.Тръгнах по стълбите на някакви избираеми посоки.Исках да остана сама..е може би и с някой по-приятен за компания.Ериса и Алекса ми бяха приятелки,но исках някой различен...

Хм, останах сама не ми се спеше повече щях да се разходя въпреки че по това време не трябва. Облякох дънки и тениска. Обух едни кецове. Подвоумих се м/у стълбите и прозореца. Избрах прозореца. Отворих го и погледнах на долу. Небешемного високо понеза мен 2 етаж не беше високо. Скочих. Заболяме, но много тръгнах на някъде без посока като завързвах коста си на конска опашка.