Бар "Mania"

Той се е опитал да я изнасили?
-Той какво?-ококорих очи.
-Трябва да се махнем-изрече тя,а аз кимнах.Огледах бара.
-Стой тук и го пази.Аз ще огледам..-казах на Ериса.Не ми се мърдаше много,но поне знаех,че Ейдриън е в добри ръце.Вярвах на Ериса.Отрапих се към дъното на бара.Видях няколко стригои.Онзи който бях видяла от самото начало и мъжът и жената напускаха бара.До тук ставах трима.Още двама.Една жена и един мъж бяха близо до изхода.И Ник.Отидох до бара.
-Водка.-бях бясна,но самата аз не знаех защо.Бармана ми даде питието.Изпих го на един дъх и оставих чашата на една маса.Подминах нашата маса където седяха Ериса и Ейдриън и продължих към Ник.

Наблюдавах Ериса, която се опитваше да вразуми Али чене съм същия. Чудя се какво би направила тя ако Дмитрий стане стригой. Като се замисля той ще е чудесна придобивка. Али беше станала да огледа бара. Бях казал на двама стригой да излезнат на вън да ги чакат. Тя отиде до бара и изпи една водка неочавквано дори за мен тя се запъти насам.
- Али - казах с усмивка на лице. - Каква приятна изненада. Седни.
Посочих мястото домен да седне.

Погледнах го в очите.Червените ириси говореха,че той не е същия.
-Не съм дошла да си бъбрим!-изсъсках.
-Какво искаш?Какво правиш тук?Защо си се опитал да изнасилиш Ериса?-при последните думи го избутах към стената.Никой не обърна внимание на това мое движение,но да си призная ми отне доста силна..този беше като скала.Сигорно по-лесно ще ми бъде да преместа истинска скала.В джоба на суичара си има хсребърен кол.Не можех да го убия пред всички,но можех да го заплаша.
-Казвай!-казах по-силно като го изгледах кръвнишки.

Усмивката на лицето ми беше жестока. И Ериса да... Погледнах я с това облекло беше толкова секси тези панталонки, а и ботушите ....
- Дойдох да ти направя услуга, като те пробудя. Ти си ми като по-малка сетра искам най-доброто за теб.
След тези думи бързо я обърнах и я избутах до стнената притиснах я за да не мърда.
- А и не съм искал да изнасиля Ерс. Е може би малко, но и тя го искаше усещах го и още го усещам. Тя го иска и ако я попиташ едва лище отрече.
След тези думи реших да я опоя за да ми е по-лесно. Бавноприлижих зъби доврата й.

Още преди да да се наведе тя знаеше какво ще направи Ник. С учудваща скорост стигна до тях. Хвана Ник за рамото и го блъсна до стената. Извади ола и го доближи до сърцето му. Притисна се към него за да скрие оръжието. Никой не забелязваше малкият им сблъсък. Което беше хубаво.
- Докосния още един път Никалъс. И този кол ще се забие в сърцето ти. Ясно ли е?
Изсъска през зъби думите и за да бъде по-убедителена. Леко зъби кола в гърдите му колкото до потече кръв и да го изцапа.
- Това е за да ти стане ясно, а това - заби го повече, но не толкова че да го убие. - Е за уличките.
Одръпна се от него. Хвана Али за ръка и я замъкна. До маса при Ивашков.
- Луда ли си - изсъска. - Ами ако те беше охапал. Как щеше да защитаваш Ивашков?
Беше бясна заради Али. Това момиче все правеше глупости.

-Нямаше да го направи!-извиках на свой ред и ударих по масата.Била съм му малката сеста и искал най-доброто за мен..да ме пробуди било най-доброто..идиот,идиот.
-Щях да го избутам,но не..ти остави морой сам за да ми помогнеш!Наруши правило..това е също толкова безрасъдно колкото това което аз направих.Даже твоето повече!Защото какво ще е един погубен дампир направе нстригой-нищо,но погубен морой и то не кой да е,а племенника на кралицата?-виках и и даже няколко любопитни погледни се насочиха към нас,но не им обърна хвнимание.Мразех да се карам с Ериса,но понякога се налагаше.

Сведе глава Али беше права. Ерс наруши правилата. Не трябваше да оставая Ейдриан сам. Но не вярваше на Ник и не можеше да остави Али да стане стригой. Тя знаеше какво е да си стригой и знаеше какво изпуска, но и знаеше какво ще изпусне ако се превърне. Когато станеш стригой нещата които си изпуснал ти се струват безначителни. Но Ерси можеше да усети какво изпуска и от двете страни едновременно и то еждневно я полудяваше.
- Права си - каза тихоо. - Съжалявам.
Прокара ръка през косата си и огледа бара. Повечето стригой ги нямаше браво чакаха от вън. Супер.
- Нали сте с кола ? - попитах и са обърнах към Али.

Приближих се към Ериса и я прегърнах както правех винаги.
-Спокойно.Всичко ще е наред.-прошепнах и.Огледах наоколо.Повечето стригои ги нямаше.
-Да с кола сме.По мое желание е паркирана под една лампа,но..не обещавам,че тази светлина ще ни помогне.-въздъхнах.
-Дали има шанс да останем тук цяла нощ и да тръгнем по светло...бара е денонощен..нали?-погледнах Ерс,а после преместих поглед върхо Ейдриън.Нищо чудно след тази сценка да се откаже да съм му пазител.Хвърлих го в лапите на стригоите....,а Ериса избра мен вместо него...оплесках нещата.Ако Кирова научи ще изхвърча от Академията.

Сви рамене.
- Незнам най-многода се обядя на Димка. Ще е по-добре да дойде още няколко пазителя и да ни вземат. Ще ги изчакаме тук. Ще е най-безопастния вариант.
Али не обичеше Димка ама никак. И Ериса знаеше това. Но трябваше да се съгласи това е безопастно и по-добре. Накарая се обърна към Ивашков.
- Нали ни се сърдиш че те оставих сам и отидох да спасявам задника на Али.
Всъщност не ми дремеше, но все пак да си попитам.

-Да,но ако викнем Димка и още няколко пазители ще загазя..-изрекох преди Ейдриън да каже нещо.
-Аз исках да се махна от Академията и да излезна в града,а той само ми помогна...-не знаех как да се изразя и оплетох изречението от всякъде.Отпуснах се на дивана.
-Ерс..вярвам в теб.Знам,че ще вземеш правилното решение!-погледнах я тъжно.Щеше да е доста трудно да се измъкна този път от Кирова.Какво ли е правило момиче морой на моята възраст с Ейдриън Ивашков мъж на 20 години в бар и защо другия му пазител не е с него,а аз дето още не е решено...
-Защо винаги действам без да мисля?-попитах по-скоро себе си.

- Защото си Алексе Евънс и съдбата е решила за дъ съмтвоята съвест, но за жалост не се справям добре.
Усмихна се. Тя не искаше Али да ходи при Кирова, а и тя щяше да отиде, но щеше и лепнат само едно тъпо наказание, но Али... Тя погледна Али решително.
- Ще се измъкнем оттук без да викаме никого. Но ще правиш това което ти кажа. И ако това значи да ме оставиш сама да се бия с онези копелета от вън иаз после да обера цялата слава това ще направиш окей?
Бях седнала с/у тях. И гледах Али в очите. Бях сериозна, но на лицето ми играеше лека усмивка.

Извъртях очи.
-Не съм съгласна!-казах и.Нямаше да ми помогне това тя да обере цялата слава...
-Защо само ти ще се биеш?И аз мога!Пробождала съм хиляди стригои и звездата на вратът ми и мълните го доказват!И ти си ме виждала!А ако обереш ставата мислиш ли,че ще ми помогнеш?Не..сигорно Нейно кралско величесто лично ще ми каже,че съм безнадежден случей и съм безполезна!-измрънках недоволно и скръстих ръце пред гърдите си.
-Аз мислех ти да поемеш Ник,а аз другите.Той е най-силния от тях..-щом той беше главатаря значи беше най-силния.Бог знаеше обаче в какво ще се забъркам.Бог знаеше колко стригои ще ми излезнат отсреща.
-Трябва да пазим и Ейдриън...ти дръж Ник на страна..аз с него..не желая да се бия.Не мога..ще се поколебая за момент и мога да рискувам живота на Ейдриън..,а тогава....-млъкнах.Тя намаше да е съгласна с това което щях да кажа.Продължих да говоря.-Както и да е.Аз поемам другите стригои.Моля те Ерс..не противоречи!

Ох... тя какво се опитваше да и каже Али какво говореше.
- Али никой няма да обере славата защото никой няма даразбера че сме били воъбще тук и сме се били. За това трябва да се измъкнем с по-малко битки.
Тя зятвори очи обмисляки стратеягия. Щеше да е по-лесно ако имаше такава, а не просто да излезнат на вън и да тръгнат към... Ей.
- Колко далеч е колата?
Доно са паркирали близо. Моляте господи! Дано!

Тя попита колко далеч е колата.
-Както излезнеш от тук първата лампа в дясно..гледах да е по-близо!-казах и.Точно до лампата е паркирана..исках светлина ако случайно си тръгнем по-това време и се натъкнем на стригои.Може..хъм да ме близък и далече нпазител..съгласна?-попитах я.Можеше също и двете да се залепим за Ейдриън-почти буквално-и да излезнем.
-Ще избутаме Ейдриън към някоя стена...и ще го пазим да не го добарат.Извинявай!-последното го казах на Ейдриън като го погледнах мило.Доближих се до него и долепих устни до неговите.Може и това да изненада Ериса,но мен не...

Не обърна внимание на целувката, вместо се замисли за плана. Погледна Ник и симислеше какво би направил той като дампир. Може би би сложилпазителпред мороя и зад него. За да неги нападнетв гръб. Ник и се усмихна зловещо, а тя просто го гледаше.
- Най-добре една от нас да е пред него, адруг зад него. За да негонападнат в гръб. - тя още гледаше Ник. Можеби искаше само да го дразни.

-Да..това исках да кажа!-казах и аз когато се отдръпнах от Ейдриън.Ериса гледаше Ник.На времето те бяха нещо като гаджета..по-точно се харесваха.Поставих въка върхо нейната.
-Ерс!-казах мило за да я измъкна от транса.Тя беше най-добрата ми прителка..трябваше да направя всичко за да е добре.Но..кой ли щях да защитя..Ейдриън или нея..по дяволите..!Ако беше някой обикновен морой..можеше и за секунда да го оставя сам,но Ейдриън..не.Не можех да рискувам живота му.
-Спокойно.Всичко е наред!-казах и аз.

Тя откъсна поглед. От Ник и погледна Ейдриан.
- Да тръгваме тогава - стана и те я последваха. Обръна сезада види Ник, но него го нямаше. Излезнаха и и тръгнаха към колата. Още преди да ги види ги усети извади сребъния и кол, но те вече ги бяха огредили. Тя беше зад Ивашков, а Али пред него. Застана до Али. Преоброги около 7 стригой плюс Ник. 5- мъже 2- жени.