Бар "Mania"

Али ни остави и ние а Белс продължихме да танцуваме и на следващата песен ,но на мен вече не ми се танцуваше нито пък на нея.С Анабел се върнахме при другите.Роуз се беше присъединила към тях.
- Здравей Роуз - поздравих я и седнах на един от столовете.Погледнах Белс и после другите присъстващи.
- Нещо да сме пропуснали?

Засмях се.
-Ще ти помогна..-казах на Роуз.После се обърнах към Ейдриън.
-Ти сериозно ли?Дмитрий и свестен..може да ти изглежда,но от вътре му хлопа дъската..познавам го толкова добре,че ...направо не знам.Мисле се за велик,но не е..мога да го победя и със завързани очи.-е може и да не можех точно със завързани,но..пак можех да го победя.Сгуших се в Ейдриън и изпих питието си.
-Не..освен,че ще трепем Беликов..-усмихнах се на Лекси.

-Добре,добре..все тая.-изпуфтях.Да Дмитрий беше мил понякога..или може би повечето пъти,но с Ериса и Лекси,но не и с мен...с този човек имахме толкова смесени чуства,че направо...
-Може да е готин..за някои момичета,но понякога се държи ужасно.Признай си?-можех да кажа изречението и без да казвам,че Димка е готин,но не..моята уста трябваше да изтъкне това негово качество.

-Не знам..аз исках да излезна и просто познавам Лекси твърде добре и знаех,че ще е тук,но за да излезна трябва да пазя морой..и сега ще пазя задника на Ейдриън.-усмихнах се мило.
-Лиса..-повдиках я тъйкато тя се беше отплеснала на някъде,а и ние не и давахме думата.
-Както и да е..Лекси пази Белс..ти Лиса,а аз Ейдриън и сме се събрали тук..колко очарователно.-към нас се приближи мъж.
-Може ли да ви почерпя?-обърна се той към нас-момичетата на масата..не мисля,че е имал предвид и Ейдриън.Огледах ги..
-Не!-отсякох..говорех за себе си.

П.п:Домъквам някви типове ;х

- Съгласна съм с Ейдриън ! - Усмихнах се. Най- накрая се включих в разговора.
- Дмитрий не е лош... - Размахах ръка пред носа си. Цигарите на Ейдриън наистина са доста силни. Обърнах се към бармана и си поръчах още една вода. Отпих жадно от нея. В бара беше задушно, затова реших да изляза на чист (до колкото е възможно) въздух.
- Ще изляза за малко. - Усмихнах им се.
- Вие се забавлявайте. - Станах и тръгнах към изхода.

Докато ги слушах Анабел беше изпила още две чаши и изглеждаше доста развеселена.Не ми се щеше да казвам нещо за Беликов.Беликов си беше Беликов.Една истинска загадка.Не можеш да кажеш какво му се върти в главата.Лиса и Роуз си тръгнаха и останахме само аз ,Белс,Али и Ейдриън.
- Хайде да потанцуваме - каза Белс с леко пияна усмивка.
- А няам да стане сестричке.Отиваме си вкъщи - казах сериозно.
- Но защо.Не съм пияна.Хайде да потанцуваме - погледна ме с мили очи.
С този нейн поглед успяваше да ме убеди ,но не в моменти като този.
- Хайде Белс.Ще довършим купона вкъщи - усмихнх й се и погледнах другите. - Е ние ще тръгваме.Чао
След тези думи хванах Белс и тръгнахме към изхода.

-Добре!-изрекох.Лекси и Белс си отидоха както и Роуз и Лиса.Останахме само аз и Ейдриън.На вън се смрачаваше даже вече беше станало тъмно и щеше да е добре да тръгваме скоро.Той беше паркирла колата близо до една лампа по може желание,но ни трябваше колкото се може повече светлина дори и да е от една крушка ако ни нападнат стригои.
-Мисля,че ще е добре и ние да си тръгваме след малко.-казах му аз.Огледах бара и видях един висок и блед мъж.Не можах да го огледам достатачно добре,но дори от такова разстояние усещах миризмата му...той се обърна към мен и видях червените му ириси,но веднага след това сложи слънчеви очила.Слънчеви очила в тъмен бар..и на вън нощ.Не знам дали Ейдриън го беше видял,но аз определено го видях..или си бях въобразила.Не бях спала последните двадесет и четери часа,но..не можеха очите ми да ме лъжат.

След като паркирахме колата в дъното на уличките и слезнахме се отправихме към бара.Видях един от мойте хора.
-Хей!Къде са Алекса и Ивашков?-попитах го.
-Още са вътре.Имаше още морои и дампири с тях,но сега останаха само двамата.Май тя ще е негов пазител.-изрече той.Киманх му и се отдлаечихме.Негов пазител значи..е поне се е оредила..за сега докато не го убием..и не я пробудим...Влезнахме в бара и ги видях.Двамата седяха близо един до друг,но Али изглеждаше напегната.Отправихме се към една маса в дъното от където ги наблюдавахме.

Влязохме в бара Ник се заоглежда, а аз отидох до бармана. Поръчах си мартини и седнах на една маса в ъгъла. Ник и Коуди седнаха до мен. Отпих от питието си и погледнах към Ник.
- Какво, ще седим така и ще ги чакаме да излязат ? - намръщих се. Въобще не ми се чакаше, но и не ми се проваляха плановете на Ник.
- О, а какво са правили тук цяла нощ ?!

- Не мисля че ще успеете - казах и свих рамене. И пинах от водката. Ник меизгледа с поглед "Какво и имаш предвид сламена главо?".
- Когато Али види, че има опасност, ще разузнае колко сте. И ако сте прекалено много тя ще викне други пазители да я преберят нея и Ивашков. Сигурно Лекси и Ерс ще дойдат. А на мен ми е наредено да следя Ериса да не пострада.
Свих рамене. Извадих една цигара. Запалих и си дръпнах. Погледнах Тами.
- Ти ще се включваш ли? Или ще миправиш компания.

Докато слушах Коуди си изпих мартинито. Усмихнах му се и го целунах.
- Добре, ще ти правя компания. - След тези думи станах и отидох до бармана. Взех си още едно мартини и отново се настаних между Ник и Коуди.
- Не знам за вас, но аз смятам да се настаня в хотел... - отпих от мартинито. - Хей, Ник, хубаво, ще ги зяпаме, ама до кога така ? Мисля, че Коуди е прав, Али не е глупава ! - Облегнах се на дивана. Не съм "хапвала" скоро и имах намерение да го направя скоро...
- Коуди, искаш ли да "хапнем" ? Ще е забавно ! - Изкисках се.

Ммм, целувка сладко.
- Да хапнем ли окей, но къде? Ти избирай.
Свих рамене и дръпнах от цигарата. Нистина трябваше да хапнем да живна напослудък ми е скучно само да следя Ериса. А и с Тами сигурно ще е забавно. А тя като каза хотел може и аз така имам пари. А и тия тунели не ми се нравят да не говорим за пещерите. Тука беше пълно с хора можеше да пречека ме някой и...

-Знам,че Али не е тъпа!-изсъсках злобно.
-Познавам я по-добре от вас двамата взети заедно!-огледнах ги.Значи така Асен явно е пратил Коуди да следи нашето момиче Ериса.
-Както и да е.Наще хора да пет..малко да знам,но както и да е.Първо ще я нападнат трима,а после другите двама.Няма да и оставят възможност да се обади на другите пазители и да ги повика,а ако случайно дойдат и ние ще се намесим.Иначе никакво намесване!Ясно?-огледнах го за пореден път.
-Работата ни е да хванем Алекса и да я пробудим,а после и останалите,а Ивашков ще го делим..не искам отклонения от мойте заповеди!-станах и отидох до бара.Взех си една водка.На връщане погледнах отново към бившата ми най-добра приятелка..колко сладко.Тя и Ивашков.Върна хсе при мойте хора и седнах до Тами която се беше настанила междо мен и сламената главица.

- Аха, разбрахме те още първия път, но ние имаме други планове ! - изкисках се. - Чао, шефе. - Хванах Коуди за ръката и го завлякох навън. Преди да излезем си взех още едно мартини. Преди да излезем огледах хубаво Ивашков и Али... Ммм, сладка двойка... Усмихнах се и отново завлачих Коуди към изхода... Ама въобще не ми се слушаха дрънканиците на Ник.
- Ще делим ли ? - усмихнах се подло...

Влезна в бара и веднага я лъхна миризмата на алкохол най-вече на бира. Влезна по навътре и оглеждаше сапаретата и масите. Изведнъж се заби на едно място. Една позната миризма... миризма вещаеща смърт. Обръна са рязко и видя. На една маса в дъното на бара седяше Ник. Той я забеляза. Не на прави нищо обърнва се и потърсих Али. Видя я на една маса със... Ейдриан Ивашков. Поклати глава и отиде при тях. Али май щеше да е пазител на Ивашков.
- Али - седнах до тях. И се усмихнах.

Ериса се приближи към нас.Изглеждаше притеснена.
-Ерс!Какво има?-попитах я.Тя беше една от най-добрите ми приятелки.Познавах я от цяла вечност.
-Рздвам се ,че дойде!-признах си аз.Ако бях наистина видяла стиргой може и да не беше само един,а повече и тогава..нямаше да е лесно да измъкна Ейдриън невредим,а трябваше...
-Наоколо се мотаят стригои...-изрекох и аз тихо така,че Ейдриън да не ме чуе.Не исках да каже отново нещо от сорта ,че мисля за робота или там както го беше казал.Но ако не мислех за работа...

Тя кимна и се огледа. Беше тъпкано със стригой. Няколко по ъглите и на една маса имаше говореха си. Обърна се към Али.
- Трябва да се махаме. Няма начин да ги убием всичи. Надявам се че носиш сребърен кол?
Попита тя Али разтревожено и тихо за да не чуе Ивашков. Защо ли Ник беше тук едвали иска да изяде Али. Ивашков да, но Али. Ми да каш не се сети искаше да я пробуди. Е първо щеше да мине през Ериса което щеше да е ужасно трудно. Та отиде до бара и взе една бира. Седна при Али, но преди да отпие обърна се към Ник и вдегна бирата сякаш казавше "за твое здраве".

Тя се върна при нас след като си взе бира.
-Естествено,че го нося!-казах тихичко.Чудех се как да съобщя на Ейдрън,че без да искам съм го метнала в лапите на банда стригои и не се знае дали ще се измъкнем,но ще направим всичко възможно?
-Ерс!Не те мъчи само това..какво има?-попитах я.Познавах я толкова добре,че нямаше на къде повече.Знаех когато нещо не е наред с нея.Огледах бара.На една маса се бяха настанили двама стригои.Една жена и един мъж.Вече бях обедена ,че са повече от един.Онзи който бях видяла беше различен от този мъж тук..по дяволите.Напрегнах всяка частица от тялото си.Трябваше да защитя Ейдриън дори това да означава,че мога да умра..или да бъда пробудена.За последното дори не ми се мисли.

- Не го ли видя - попита тя очудена сигурно е огледала бара. Сто пъти как може да не го е видяла. Сигурно копелето си имаше някакви трикове. Обърна се и го видя. Ник стоеше на масата сам и ги наблюдавше. Сложи ръка на рамото на Али за да я погледне. Тя се обърна и Ерс и показа Ник. Тя се стаписа. Направо се вцепени.
- Али това не той. Знаеш го. Ако се наложи ще го убием - тяоще го гледаше с разшерени очи. Ериса а застави да я погледне. - Али не е той. Знам го. И ти го знаеш.
Тя трябваше да успокои Али и да се махат.

Огледах бара и видях Ник.Ник-най-дбория ми приятел..Ник-който беше като мой по-голям брат.Целия свят замря за мен.В помещението бяхме само аз и той.Той се усмихна подло,а аз напраов се вцепених.
-Ерс..не..не може...-изрекох.Нямаше да и позволя да го убие дори и той да беше стригой.Трябваше да има начин..трябваше..не можех.
-Не можем да го убием!Той..той ми беше и е като мой по-голям брат!Не можем...-не можех да позная собствения си глас.Обичах Ник.На него можеш да се доверя.Не,че на Дмитрий не мога,но просто..

Тя трясна бирата си на масат за малко бутилката да се счупи. Предишния. Ха само така си мислеше. Обърна се към нея с леден поглед.
- Ако беше той щеше ли да иска да ме изнасили, Али? - изсъска през зъби. Гласът и беледен като на смъртта. Пак се сети за ръцете му за целувките... Не тези спомени трябваше да са заключени вонова чекмедже. Затвори очи. Вдиша и издиша дълбоко. Отвори очи и пина от бирата която свършваше.
- Трябва да се махнем - каза твърдо.