Стаята на Александра и Даниел

Моята спалня :

Стаята на Александра и Даниел Bedroom-furniture-design

Спалнята на Дани :

Стаята на Александра и Даниел Kids-rooms-meaning-of-colors4

Банята :

Стаята на Александра и Даниел Luxury-classic-bathroom-furniture-lineatre-1-6-554x356

Съвсем скоро бяхме пред стаите.. Отключих и влязох.. Веднага се озовахме в моята скромна разноцветна обстановка.. Ухилих се срамежливо и посочих леглото, за да се настани.. Повдигнах рамене и отворих близката врата.. Дани беше буден и играеше с играчките си.. Усмихнах се доволно и пъргаво се затичах, за да го прегърна.. Целунах бузките му..
- Здравей, миличък.. Липсвах ли ти ? - попитах нежно притискайки го към себе си.. Понесох го към моята стая, за да може Зак да го види.. След като настояваше.. Беше по-късно отколкото очакваха така че бе силно вероятно съвсем скоро отново да го сложа в леглото..
- Мами, виж.. - изписка той и ми показа ръчичките си, които целите бях в нещо черно.. Вероятно моливът ми за очи.. Направих гримаса.. Не исках да му се карам, но не исках и да пипа нещата ми..

-Хей,Дани...-казах като го видях и се усмихнах.Седях на леглото и гледах ту Дании ту Алекс.Малкия имаше нещо червено по ръцете си,нямах никаква представа какво е...Боя?Може би,поне не преличаше на кръв.Станах от леглото и коленичах пред малкия,така бяхме на горе-долу равно ниво.Но и така бях по висок...
-Здрасти.-казах.

Засмях се тихо.. Зак се забавляваше с малкият, което бе доста странно.. Опитваше се да изравни ръста си с Дание, но не се получаваше.. каквото и да правеше Дани беше съвсем дребен..
- Здравей.. - каза Дани срамежливо и помаха с ръчичка.. Аз от своя страна отидох до чантата си, която определено беше разровена и извадих мокри кърпички.. Подхвърли ги на Зак и го погледнах умолително..
- Изтрий това от ръцете му.. Моля те.. - прошепнах също толкова умолително.

Хванах кърпичките и кимнах.Отворих ги и извадих една.Избирсах едната ръкаа на малкия и извадих още една кърпичка,дадох му я.
-А,сега избърши и другата ръка.-казах,като се усмихнха на Дани.Беше малък,но беше момче и трябвааше да се учи сам да се оправя.А и това което правешене беше нещо сложно...Гледах малкия и се усмихвах.

Усмихнах се леко.. Нямах си и на идея какво щях да правя без Зак.. Надигнах се от леглото съвсем мързеливо и се затътрих към тях.. Пратих въздушна целувка на Дани и мързеливо се настаних на пода до Зак..
- Благодаря.. Ти си моето спасение.. - ухилих се и разроших косата му.. Даниел се приближи о мен след като старателно изтри и другата си ръчичка.. Обви малките си ръчички около вратът ми и се сгуши в мен..
- И какво сега ? - попитах тихо, едва доловимо, обръщайки глава към Зак

Опитах се да си спомня какви игри обичах като бях малък.Спомних си че татко ми ме учеше да правя самолетчета,номерирахме ги и отивахме на хълма до къщата ни да ги пускаме.Беше една от любимите ми игри.Забавлявах се много тогава,но дали на малкия ще му хареса?Трябва да опитам...
-Алекс,трябват ми няколко листа А4.Няма значение какъв цвят са...-казах.Само лист,само това трябваше за да се направи едно малко самолетче...-Ъм,имаш ли?-добавих и я погледнах,усмихнах се.
-Дани,можеш ли да правиш самолетчета?-обърнах се към малкия.Спомних си как един ден татко ми ме научи да правя големи,много големи самолетчета,бяхме отишли пак на същото място иго хвърляхме заедно...хвърляхме самолета надолу а след това слизахме да го вземем,ббеше най хубавият хартиен самолет който бях виждал...Колко хубаво е да си дете,колко хубави времена бяха тогава...

» Стаята на Максим
» Стаята на Зак.
» Стаята на Бен
» Стаята на Ериса (+18)
» Стаята на Алексис