Кътчето на Анабел Драгомир

Тичах и едвам взех последният завой.Не бях много изморена.Благодарение на това ,че Димка ни караше да тичаме бях във форма,но сърцето ми биеше като лудо.Какво е станало с нея?Притеснявах се, все пак щях да бъда нейн пазител и като такъв трябва да се грижа за нея и тя да бъде в безопасност.Не почуках.Направо влязох и щом я видях да седи на леглото си камък ми падна от сърцето.
- Белс изкара ми акъла - казах като затворих вратата и седнах до нея. - какво толкова е станало?

Засмях се.
- Наистина скуката е голяма опасност - изправих се и си стегнах опашката.Изкисках се ,когато ми направи мили очички.
- И аз те обичам. хайде сестричке да тръгваме - подадох й ръка ,но не я взе ,а сама се изправи.
- Ти водиш - ухилих се.

Прибрахме се безпроблемно в стаята й.На нея още и се купонясваше.На мен също,но поне сега бяхме на безопасно място и не се притеснявах ако се напие.Тя и без това беше леко пияна.Някак си след като се прибрахме се почувствах по-спокойна,сякаш нещо ме мъчеше,но не знаех какво.Вече беше късно и беше по-добре да оставя белс да изтрезнее и да си почине.
- Е , аз ще те оставям Белс - прегърнах я.- Утре като поизтрезнееш и си починеш ще си довършим купона.
След това излязох от стаята й.