Днескашната ми разходка беше в града.Вървях по улиците и от време на време поглеждах витрините на магазините.Нямах намерение да купувам нищо.Просто гледах и вървях.Не разбирах защо бях предпочела за разходка улиците вместо природата.Там въздухът беше къде къде по-чист ,но трябваше да разнообразявам гледката си.Минах покрай зоомагазина и се спрях.Попринцип животните не ме харесваха.Винаги съскаха и бягаха от мен,но реших да вляза и да видя реакцията на тези животни и да се позабавлявам малко.Щом отворих вратата звънчето извънтя и продавачката надвеси глава от касата.Огледа ме от глава до пети и се усмихна.
- С какво мога да ви помогна? - попита с дружелюбен тон.
- Само ще разгледам - отговорих й.Започнах от кучетата и както и предположих те започнаха да ръмжат ,други да лаят , а тези по-малките се отдалечаваха.Същото беше и с котките и с другите животни.Даже и хамстерите и зайчетата ,но при зайчетата имаше нещо необичайно.Когато се спрях пред клетката им ппочти всички избягаха назад без едно.То седеше на същото място и ме гледаше.Беше най-сладкото зайче,която бях виждала.продавачката се приближи към и мен.
- Харесва ви - каза с усмивка тя и го изкара.зайчето беше шарено и на по-малко от месец.Подаде ми го и аз го поех.Започна да ме дращи,но после спря.
- Ще го взема - казах с усмивка.Отидох до касата и изслушах внимателно продавачката за това с какво трябва да го храня и всякакви други неща.Платих го и щастливо излязох от зоомагазина.Зайчето беше в клетката ,но щом отида в академията щях веднага да хукна при Димка.Исках да му се похваля ,че най-после едно животно ме е харесало....