Кафе "Purple"

Кафене "Рurple".Много ми допадаха столчета във формата на ръка .Настаних се на едно и веднага след пристигането ми сервитьорката беше до мен.Гледаше ме и ми се усмихваше любезно.Тези хора тук само чакаха да дойде някой човек и веднаг му се нахвърляха.
- Какво да бъде? - попита ме тя.
- Едно кафе - казах.Жената се отдалечи и останах отново сама.И днес нямах късмет с Димка.Той пак ме беше победил.Ей толкова малко ме делеше от победата ,но той помрачи щастието ми.Накара ме да си мисля ,че съм победителя ,а станах загубилият.Както и да е.Имах още много възможности да се опитам да го победя.Кафето ми пристигна и аз отпих от него.

Не ядях хранат на простосмътните. Само пиех кафето им сега ми се пиеше кафе. Бях видял Ерс във тъмните улички. Беше жадна и пи. Беше същата като преди тези секси извивки и тези стегнати крака. Жалко че беше толкова сериозна в училище. Дали и сега се разпусанала? Не мисля. Винаги съм я харесвал а дори и на купони беше повечето пъти сериозна. Придружаваше Али и Лекси. Тези тричките бяха изкушениетона всички момчета морой в училеще.
Влезнах в кафенето и кой да видя Лекси. Пие кафе. Приблежих се до нея с дяволска усмивка.
- Здравей Лекси - седнах до нея на масата. Тя ме изгледа очудено. Сервитьоката дойде.
- Едно капучино - казах безда я поглеждам тя веднага го донесе. И Лекси си беше същата красавица като преди.

както си пиех кафенцето най необезпокоявано до мен седна Коуди.Изгледах го учудено.Той беше една година по-голям от мен.Когато бях на 15 той стана стригой по собствено желание.Прекарвахме си много добре по купоните ,но оттогава не го бях виждала ,пък и не исках.Да станеш стригой по собствено желание беше нещо ,което не се приемаше от обществото.Стрегнах опашката си и го погледнах студено.
- Я виж ти кой ни довя вятъра - Коуди Мур.На какво дължа компанията ти - отпих от кафето си.

Наклоних глава на дясно и я изгледах тъжно за момент.
- Лекси защо така? Не помнишли старите времена. Като се сетих за тях как са Але и Ерс. Не съм ги виждал скоро е поне Али, Ерс я видях преди малко.
Това момиче беше ной голямата купонджийка от трите. И имаше хубав глас и танцуваше страхотно. Като си спомня плавните и движения как леко поклащаше бедрата си в крак с музиката. Това момиче беше пълнос живот.

- Добре са- отговорих кратко и ясно.Погледнах го.Беше както винаги с все същата усмивка, заради мислеше ,че всички момичета са му в краката.
- Ако не броим външните белези изобщо не си се променил.Същият женкар която няма да го огрея.Хората са прави,че старите навици умират трудно.А при теб няма да умрат въобще.
Усмихнах се самодоволно и отпих от кафето.

- Ех... навици навица, на къде сме без тях.
Споних си и за Али. Сладката малка побойничка на училишето. Другата екзотична красавица. Тя беше най-секси от трите. Пиеше натискаше се с почти всички. беиеше всеки който я подразни. За малко и мен да набие един път. Но Ерс я спря.
- Е всички ли разбраха за малката тайна на Ерс или още се крие.
Не мисля че тя знаеше но обичах да създавам интриги.

Извъртях очи ,но това за тайната ми провлече вниманието.Вече втори човек споменава за нещо тайнствено около Ериса.
- Каква тайна? - погледнах го с леко учудване.
Отпих от кафето без да откъсвам очи от Коуди.Исках да видя всяка негова реакция и дали не си играе игрички с мен.Преди много обичаше това занимание.Както му казах старите навици умират трудно.

Усмихнах се леко ето ти интрига. Най-много до си навлеча нечий гняв. Но какво толкова свикнал съм. А ако е гневана Ерс ще е забавно. То всъщност всеки гняв който привлека върху мен ми е забавен.
- Оу ама т имай не знаеш, а е какво пък не мипречи да ти кажа. Тя е полу стригой полу дампир - видях изненада по лицето й и очите й.
- Оу не ми казвай че ни забелязала. Явно е добра актриса.
Подсмихнах се дяволито.

Какво???Как така полустригой полудампир?Изненадата ми му достави удоволствие.Беше изписано на лицето му и като видях усмивката му направо ми се идваше да му ударя един шамар.Скритата ми ръка се сви в юмрюк и забих нокти в кожата си.Сдържа гнева си.
- Каквио игри играеш Мур?
Погледнах го изпитателно.

-Аз - направих уж невинна физиономия. - Никакви, ако искашя питай сама едвали ще отрече като вече знаеш.
В кафенето влезнаха няколко човека. Аа... свежа храна. По-добре да се изнизвам и да причакам някой в някоя глуха алея. Чувах как кръвта ими по вените се движи бавно и примамливо. Сладко. Но по-добре първо да се разкарам от Лекси.

- Определено ще я питам - казах сериозно и изпих последната глътка от кафето.
- Внимавай с игричките Мур.Много добре знаеш на какво съм способнс.Стригой или не пак мога да ти сритам задника - изкарах една банкнота достатъчна да плати кафето.Станах от стола си и оправих нагъналта се блузка.Погледнах Коуди за последно.
- Аз ще тръгвам.

Браво на теб Коуд. Оставих една банкнота за капучиното. И излезнах слънцето почти беше изгряло. Трябваше да се скрия някъде. Тунелите. Не бяха най-приятното място на света, но поне ни криеха то слънцето през деня. Излезнах след Лекси от кафенето. И тръгнах към тунелите. Показваха се първите лъчи на слънцето за това се затичах за да не изгоря. Щеше да е голяма загуба за света ако ми се случуше нещо.