Парка с фонтаните (+18)

Нямаше как през превъзбуденото ми съзнание да не преминат и няколко съвсем реални и дори логични мисли. Е, рядко се случваше, но не беше невъзможно. Иронията на предстоящите събития се криеше в това, че ако не бях стригой може би щях да му бъда пазител и сега нямаше някаква умопобъркана кучка да лежи върху него и да се хили истерично. Иронично, а?! Явно нито аз, нито момчето бяхме изкарали голям късмет в раздаването на съдбите. Кофти лотария! Макар, че аз се научих да й се наслаждавам. Когато живота те прецака ти започваш да прекарваш другите.
Това, че бях загубила душата си, факт, който няма как да пропуснем, не означаваше, че чувството ми за хумор е хванало същия еднопосочен влак. Пуф-паф, пуф-паф! И все пак момченцето наистина беше право. Беше сладък и точно за това си струваше да ги загризаш. Ако беше грозничък можеше и да се замисля, а за смъртта, ами днес съм в редките си фази на снизходителност. Кого залъгвам? Да си извратен убиец те прави всичко друго, но не и снизходителен, либерален или някоя подобна дивна простотия. Просто искам да си поиграя с лъскавия трофей. Точно, като малките деца и разноцветните кубчета, но моите винаги бяха червени и аз винаги забивах зъбите си в тях. И типично за малките деца аз не си пазех играчките. Беше жалко да убиеш някой с чувство за хумор.
Щом зъбите ми разкъсаха кожата и потънаха дълбоко в плътта, изпълвайки устата ми с алената течност, просто играта свърши. Ноктите ми внимателно пробиха горната му дреха и си проправиха път през кожата. Тялото му толкова топло и безумно живо. Стригоите се чувстват сякаш живеят десет живота, но реално губят точно това-топлината на първия. Водата около нас постепенно започна да се багри и размива в същия омаен цвят на озрели череши. Една доста красива картинка несъмнено. Той лежеше под мен с краищата на косата му, мокрещи се в кръвта му, и вперен утринно син поглед в очите ми. Знаех какво вижда в мен. Знаех точно как изглеждат очите ми в този миг на върховна наслада. И дявал да ме вземе обожавах това, в което се превръщах.
-Ако искаш да живееш, живей! –Беше прекалено извратено от моя страна да му предложа кинжал, с който да се довърши, но аз съм такава. Нали вече го споменах? Или мъртъв или стригой? Питате се каква е разликата: огромна е! В единия случай- напускаш живота, а в другия- владееш смъртта. Още няколко безкрайни секунди, в които ръцете ми обработваха грижливо тялото му със същата лекота, както и зъбите ми и връщане нямаше да има.
-Честит рожден ден,Зи!-Ако не си го пожелаеш сам, то кой друг?

Копеленце, харесвах тази блузка!- Сериозно ли се дразних за блузката в подобен момент. Е, аз харесвам и черния си сутиен, който сега бе на перфектен показ, ама тениската си беше трепач. Кучката в мен определено искаше да отмъсти за блузката паднала незащитена и неизплатена в боя. И щеше да го направи! Имаше бързи ръце, въпреки че смърдеше на джибра, и още едно отпускане можеше да коства не само горната дрешка. А, дали имах долна? Ясно беше, че панталонките си бяха на мястото, ама под тях...Е, нямаше да се стигне до там. Нали?
Кога за последно се забавлявах така? Да разбира се, когато играхме с дартс по задника на Джейс. И все пак рождения ден е време за купон, а?
Преди да успея да размисля поне отчасти реално и трезво устните ми вече докосваха леко неговите.Ледената ми кожа внимателно попиваше всяка искра топлина от неговата и разнасяха тръпката по цялото ми тяло. Безкрайни импулси горещина си проправяха път под кожата ми. Всяко нормално човешко усещано, увеличено безброй пъти през призмата на това да си стригой. Имаше лек дъх на водка, която се смесваше едва доловимо с мириса на кръвта му. И то ухаеше зверски неповторимо. С лека настойчивост езикът ми притисна затворената му уста и си проправи път на вътре в нея. Господи, измърках ли? О, да определено мърках. Бях забравила, че имам този навик. Когато си стригой по-често ръмжиш, обяснимо защо. Не, че беше по-малко възбуждащо между другото. Откъсвайки се от него, одирайки леко със зъби долната му устна, осъзнах, че ръцете ми се движеха по корема му. Вече бях луда, така че едва ли полудявах. Макар, че лудостта е също толкова сладка. И в моята лудост ми дойде поредната извратена идея.
Наклоних се плавно надолу и откъснах със зъби парче от панталона му, което нежно увих около разкъсания му врат, а той ме гледаше толкова пияно. Ако беше трезвен как ли щеше да реагира? Все тая. Моята играчка щеше да живее и докато ми беше забавно той нямаше да пострада. Всъщност точно това не можех да обещая.
Разкъсах внимателно своята устна с леко и премерено движение. Да си призная не го правех за пръв път, но човек прави всичко, за да оцелее. Е, почти всичко. Поднасяйки отново лице към неговото усетих специфичния мирис на вмесената ни кръв. Никога не очаквах да е точно такава. Точно толкова невероятна на вкус. Сякаш не му стигаше, в същност наистина си обичах блузката, му направих мъничък подарък. Едно обещание:
-Сега можеш да ме намериш, ако поискаш. И повярвай ми ще поискаш да ме откриеш. Мога да ти дам неща, които никой друг не може. –Беше истина. Всичко! Можех да му дам всичко, включително дори смъртта му. И аз наистина си вярвах твърде много, но пък аз съм такава. Получавам това, което искам, а сега исках това момченце, напито като кирка.

Нещо в него ме караше да искам и още и още и така до безкрая на опиянението. Колко ли можех да продължа да взимам от новия си наркотик, преди да надвиша лимита си? Къде всъщност беше лимита ми? Всеки наркотик или свършваше или ти се изгубваш в него. Само, че аз исках да знам и щях да получа отговор на тези въпроси. И ако отговорите не ми харесаха щях да намеря друг начин да взема това, което искам.
Направих една огромна, зверска глупост, но в този миг аз си бях просто една идиотка. С едно премерено движение промуших пръсти в колана на панталона му и рязко издърпах тялото му върху моето. Чувството да усетя тежестта на тялото му върху гърдите си и топлината му лъхаща по мократа ми плът можеха да се сравнят само със сладка агония. Нещо в мен крещеше, че слабостта убива, но сега исках проста този вид усет, допир, докосване. Грубостта ми се превръщаше в настоятелно повторение от разнообразни целувки и длани обхождащи нежно настръхналата му кажа. Леко подпухналите му устни намериха път по устните му и обходиха челюстта, стигайки до края на извивката. Засмуках нежно меката част на ухото му и прошепнах с леко дрезгав и дълбок глас:
-Какво искаш да направя? Вярваш ли ми, че мога всичко? – Смеха ми, смесица между кикот и гърлен смях, разкри истината, която знаех. О, аз мога да направя всичко! Въпроса е колко извратено е съзнанието на един човек, за да си пожелае.
Лежах потънала наполовина в ледената вода, все още разнасяща алени линии, и гледах директно с небесните му очи. Усещах разпиляната си черна коса, парчетата разкъсан плат, бедрата си стегнати между неговите, но виждах само очите му. Имаше нещо подигравателно в тях и точно това предизвикваше необичайното ми поведение. Убивах с лекота, а не можах да избягам от едно простичко желание: да се отдам на първичното в мен.
Свободната ми ръка зарови пръсти в косите му, изненадващо нежни за момчешки, и придърпа лицето му още по близо до мен. Вече знаех какво искам и колкото по-извратено ставаше толкова повече го желаех. Притиснах топлите му устни да врата си и нагласих шията си между тях. Всичко в мен шепнеше умопобъркана лудост, но твърдостта на устните му покрита от меката кожа крещеше друго. Още преди да е осъзнал какво искам беше твърде късно. Зъбите му лежаха впити в мен и всичко, което остана беше тихият стон откъснат от устните ми.

Единственото логично решение в този миг беше спокойно да пречупя врата му и живота ми да потръгне както обикновено. Да, ама моята брилянтна логика изобщо не приличаше на тази на нормалните стригои, дампири, морои, та дори и на хора. Всъщност онази донякъде самовлюбена част от мен познаваше много добре странните ми порядки. И противно на логичното ръцете ми се увиха здраво около врата му и сплетоха пръсти зад тила. Увивайки пръсти в кичури на косата му, също толкова игриво колкото езика ми с неговия, напълно изключих липсата на черния сутиен. Голата плът напълно прилепена към неговата и усета на настръхналата мокра кожа триеща се една в друга предизвикваха мисли, за които думата безсрамни небе леко казано. Хватката между ръцете ми се отслаби и двете длани леко се плъзнаха по гърдите му с нокти леко задиращи разгорещената кожа. С всяко движение, сантиметър по сантиметър, изучавах тялото му. Всяка извивка, всеки стегнат мускул,мекотата на кожата покриваща го и караща тялото ми да потръпва. Бедрата ми се стягаха все по настоятелно, извивайки едва доловимо гръбнака ми и леко повдигайки таза с плавни полюшващи се движения. Ръцете ми вече обръщаха плочките на корема му играейки си ту към пъпа ту забягвайки неусетно към гърба. Имаше телосложение по-подходящо за дампир отколкото за морой, но и онази височина, която издаваше кръвта му. Пялата повърхност се загубваше под началото на панталоните. Мразех всичко, което закриваше целостта на някоя красива гледка. Мразех и това! Вперила поглед в неговия внимателно наместих дланта си малко под края на ципа. Движенията ми бяха плавни и настоятелни, а всяко трепване на ръката ми подканяше нов пламък в погледа му. Колкото и да се самозалъгвах, а аз не смятах да го правя, възбуждах се все повече и повече и контрола ми вече беше само помен. Ципа се смъкна заедно с панталоните, които леко се свлякоха по бедрата му.

Усещайки трепетите преминаващи импулсивно по тялото ми забравях абсолютно всичко. Забравях слънцето, което ми бе отнето и изтръгнато от живота, забравях смеха от чистата детска наслада, забравях дори студа от самотата. Единственото, което помнех истински беше едно усещане, едно лице. Стригоя в мен в този миг заспиваше отстъпвайки място на жената. Просто едно глупаво момиче и едно желание. Винаги съм обичала да командвам, да определям посоката и да имам избор. Моя беше отнет и аз исках винаги да знам. Само, че с него не беше така. Исках да ми каже как въпреки, че можех да му изкрещя точно какво желая. Исках просто него.
Стояща над силуета му очертаващ се във водната повърхност и обхождайки тялото му с поглед можех да получа всичко. И щях! Боксерките му се изхлузиха с такава лекота, а движенията му само спомогнаха начинанието ми. Аз съм изпечена лъжкиня, която може да те обеди, че черното е бяло, но това си е самата истина. Картинката разкрита пред очите ми си струваше самата идея за глупостта, която вършех. Езикът ми попиващ капките вода по корема му и бавно придвижващ се надолу. Надолу и все по надолу. Гъвкав, топъл и знаещ какво търси и иска. Аз исках да чуя гърления му стон. Исках да усетя как се вие под мен. Всеки сантиметър от тялото му подчиняващ се на моите желания и всичко само за един безкрайно сладък миг. Нямам идея как ще продължи тази нощ, която отброяваше последните си минути, но не исках да свършва. Садистичната част от мен му остави малък подарък, за да запомни. Същия онзи кинжал, който трябваше да сложи край на живота му сега изписваше името ми и телефонния ми номер на дланта му. Никога не съм казала, че дори в този момент аз спирам да съм шибаната извратена кучка.
Лицето му не трепна при моята проява на лично творчество, а аз съм твърде изобретателна с острие насочено към кожата. само, че ръцете ми вече захвърляха инструмента си и си намериха много по приятно занимание.

Притиснала до край извития си гръб в каменните плочки обграждащи фонтана и вкопчила ръце в здравите мускули на гърба му можех да си представя моя рай. Моят перверзен, порочен и напълно извратен рай, който приемаше формата на всяко плътско желание, на което се отдавах напълно. Краката ми, обвити около кръста му, се стягаха и отпускаха с всеки негов тласък. Мускулите по бедрата ми потрепваха в същия накъсан ритъм, в който се надигаха и гърдите ми в опит да поема поредната гореща глътка въздух. Под ледената си кожа усещах топлите вълни на възбудата простиращи се през цялото ми тяло. Не чувах нищо освен плисъка на водата, в който постепенно се губеха стенанията ни и тихото ми мъркане в моментите, когато пръстите му шареха по претръпналата ми плът.
Колкото по-груби и настоятелни ставаха движенията му, толкова по-яростно отвръщах на поривите му. Начина, по-който го усещах в себе си нашепваше: Негова, мой! Точно това искам! Ноктите на едната ми ръка се впиваха настоятелно в гърба му, а с другата сплитах пръсти в черната му коса. Устните му леко потръпващи върху моите, които само чакат момента да засмучат жадно поредната целувка и да застинат в очакване за следващата сега лежаха на врата ми. Нежните отвори, направени от зъбите му, пулсираха с тежкия ритъм на сърцето ми и поемаха горещината на езика му.
Тазът ми повтаряше плавно всяко негово рязко движение и довършваше до край натиска му. Сладостта на начина, по който го усещах в тялото си нарастваше и се губеше в отровно изкушение. Да се отдам до край на морой, в който до преди минути лежаха зъбите ми. Най-приятната грешка, която някога съм правила и, която можех да повторя отново и отново.
Знам точно колко студена поход искреше от очите ми.И все пак виждах неговите надигащи се изпод разрошената му коса. Страстта в погледите ни обгръщащи взаимно телата ни само подпалваше последната искра на пожара. Аз винаги съм си играла с огъня и колкото по-възможно е да се опариш тръпката ставаше все по-непреодолима.
Между стоновете откъснати от леко разтворените ми подпухнали устни повтарях тихичко: Мой! Шептейки с дълбокия си леко дрезгав глас аз просто прикривах думата, която истински нарастваше в съзнанието ми: негова.

Можех да предусетя предстоящия фатален изгрев минути преди стратегическото ни преместване. Можех и го усещах, но явно ставах умопобъркана самоубийца заедно с всичко останало в черния ми списък с незаменими качества. Или просто бях твърде заета да усещам нещо друго, което точно в този момент изкарваше всичко едва поместващо се в претъпканото ми съзнание.
Усещах всеки един сантиметър от твърдото му тяло, притиснало ме жадно към кората на дървото и заставяйки ме да продължа играта си с мъртвата ми съвест. Колкото по-силно осъзнавах, че това е грешно, нередно, направо кретенско, толкова по здраво го придърпвах в себе си. Гладката му настръхнала кожа, твърдата плът лежаща под нея и потрепваща все по-неудържимо, черните му разпилени коси покриващи речно синия поглед. Исках всичко от него, като започнехме от сладката му кръв и стигнехме до самодоволната му усмивка.Исках морой, за когото не знаех абсолютно нищо. Много повече: Аз го имах! Скоростта на тласъците ни нарастваше и кикота откъснал се от гърлото ми отговаряше на един въпрос: Аз съм луда нали?
Егоцентричната ми усмивка, която красеше лицето, като неотменен аксесоар сега бе заместена с една саркастична и абсолютно развратна. Все пак аз съм кучка във всеки смисъл на шибаната дума. И още нещо: Спрях да броя оргазмите след, ами знам ли петия? Глупости, може би осмия?
Нямаше да оставя това до тук. Докато го искам ще го имам дори той да иска друго. Още една причина смеха ми д разсее виковете от удоволствие и помъркванията подобно на котенце.

Мамка му, това беше най-доброто „Добре дошъл в къщи!” и „Честит рожден ден” и то в комплект. Морой...Кръвта му, тялото, аромата, усета, който носеше със себе си, не можеха да се сравнят с нищо друго. Нищо друго не можеше дори за миг да уподоби този наркотик. Знаете ли какво се получава, ако изпиеш значително количество бира със сламка и после гаврътнеш няколко водки или текила с много сол? А представете си тропическа буря с врящо топли дъждовни капки и смразяващо студен вятър минаващ до мозъка на костите ти, която сякаш бушува в гърдите ти. Представихте ли си го? Няма нищо общо. Просто не може да има. Сетивата ти изопнати до крайност в мига, когато телата ви пулсират заедно и всеки импулс иска само това.
Всичко хубаво! Дявол да го вземе, направо божествено и точно тогава малката противопожарна аларма в тила на главата ми заврещя с всичка сила и купона приключи. Броени минути да първия слънчев лъч и в случай, че задника ми моментално не се замъкне на тъмно последния в живота ми. Да се отскубна от хватката на ръцете му изглеждаше доста двустранна дилема: физическа... елементарно, емоционална...убийствено отвратително.
Последни заблудени спомени от тази нощ? Измъкването на мокрите ми сутиен и панталонки едва открити във фонтана и мигновеното втурване в тунелите. Нямаше никаква паника в действията ми, но толкова исках да избягам и да бягам. Дали можех да продължа, ако се обърнех. Един последен поглед, който да запечата тази нощ и една последна саркастично-садистична усмивка за обещанието, което дадох. И тичайки през глава, отдалечавайки се безумно бързо дори за стригой, се усещах да шепна: До скоро!