Тунелите

След срещата с Ерис и изгряващото слънце можех да дойда само тук.Е имаше още много места,но Тами ме чакаше тук.Вървях бързо и безшумно към сърцевината на тунела.Не след дълго стигнах мястото.Тамара беше се облегнала на стената в цялата си прелест..колко е възможно аз да преценя.
-Тами!-изрекох и се усмихнах."Старите дружки се събраха.Сега купон или маникюр ще си правим?"-измрънках умствено и се облегнах на стената срещо нея.
-Как си?-попитях я.Тя беше в Новосибиск доста дълго време и най-сетне е решила да се върне тук в Монтана.Какво ли я водеше в този щат?
-Би ли споделила защо си тук?Не казвам,че не се радва мда те видя.Даже точно обратното...-самодоволна усмивка се появи на лицето ми.

- И аз се радвам да те видя Ник... - Нямаше да остана по-назад, и на моето лице се появи самодоволна усмивка. - Не знам... Може би се нуждая от нещо... по-различно... - Стегнах ластика на косата си и огледах Ник... Той не се беше променил... Приличаше си на стригой, докато аз на човек... Усмихнах му се и продължих :
- Защо се забави толкова ? Мислех, че си по-бърз... - Изкисках се и се облегнах на стената до него. - Някога ме побеждаваше, когато се състезавахме... - На лицето ми отново се появи самодоволна усмивка.

ПП: Не се сетих друго...

ПП2: Това е убийствено ! :D Това също :

Усмихнах се.За по-малко от секунда бях плътно притиснат до нея.
-Да кажем,че бях възпрепятстван.Пък и мисля,че още мога да те победя скъпа...въпреки,че съм загубил малко тейнинг.-устните ми докоснаха нейните.Колкото бързо се бях приближил до нея толкова бързо отново се озовах на първоначалното ми място.
-Как е в Новосибирск?Мяркала ли си Галина?Е нея е трудно човек да не я види..-леко се засмях.Огледах тунелите.Щяхме да прекараме тук целия ден докато слънцето залезе...направо невероятно.От сега ми стана тъпо,но това щях да правя цяла вечност.През деня да се крия от лъчите на слънцето,а ноща да се разхождам и ловувам.
-Та..както и да е.Нещо ново коло теб?-попитах я и въздъхнах тежко.

П.п:И на мен др.не ми хрумна.;д права си тес мн.радват...особено тва дето се натиска с възглавницата

- Да кажем,че бях възпрепятстван. Пък и мисля,че още мога да те победя скъпа... въпреки,че съм загубил малко тренинг. - Целуна ме и отново се облегна до мен.
- Е, аз не съм изгубила тренинг. - Засмях се хладно.
- Как е в Новосибирск ? Мяркала ли си Галина ? Е нея е трудно човек да не я види... - леко се засмя.
- Не ми говори за тази кучка, на няколко пъти ми идеше да я изритам отзад ! - Изсъсках аз, но Ник ме прекъсна, преди да продилжа.
- Та... както и да е. Нещо ново коло теб ?
- М-мне. Нищо ново, както обикновено... гоня моройте, не се занимавам толкова с хората... - изкисках се. - А около теб как е ? - Озовах се пред Ник и все повече се доближавах до него, докато устните ни се срещнаха. Целунахме се страстно и продължително...

Тя се приближи към мен и устните ни се срещнаха.След като целувката приключи се усмихнах.
-Така е.Не си загубила трейнинг.-с едно движение тя се озова до стената.Бях я повдигнал леко и я целувах по вратът,но след няколко минути спрах и я пуснах.Отдалечих се от нея и се облегнах на стената.
-И при мен няма нищо ново.-изрекох сякаш до преди малко не се натисках с нея.Тами беше хубава..или поне до колкото можех да кажа..просто беше секси.Дълга руса коса..очите и бяха така да се каже хубави дори с червените ириси които попринцип не ,че бяха грозни,но..просто бяха страни.

- Жалко, преди да се превърна в стригой не съм си давала сметка, че дългия живот ще ми омръзне все някога... - Засмях се. - Ти какво ? Смяташ да си седиш само в Монтана ли ? - Преди да ми отговори се съблякох. От раницата, която бях взела с мен си извадих рокля и тогава видях, че Ник ме зяпа. Изкисках се.
- Харесва ли ти гледката ? - Подсмихнах се подло и си обух бикини, а после и рокля. Махнах си лещите и отдолу се появиха червените ириси. Побързах да си сложа сините лещи, не смятах, че изглеждам добре с типичната за стригоя червенина на очите и не исках Ник да ме види. Пуснах си косата и си обух обувки на висок ток. Сложих си кафеникав гланц за устни и се облегнах на стената, отново до Ник, зачаках отговора му...

ПП: Ето как изглеждам.

-О нямаш си и на представа колко!-подсирнах след което се ухилих.
-Една седмица в Монтана е равна на цяла вечност..колко ли е равна цяла вечност на...цяла вечност?Или просто с една дума..няма да стоя тук вечно.Просто имам работа около училището и момичетата.-казах и.Бях и говорил за Алекса,Ериса и Алексис и ако беше малко умна,а аз не се и съмнявах,че е..тя всъщност беше мноог умна.Щеше да се досети за кои момичета става въпрос.
-Мисля да ги пробудя.Алекса ще е доста добро притежание в редиците ни.Ериса можеи сама да се даде,но за Алексис не знам...има пратен човек който да следи Ериса,а аз пратих човек да следи Алекса.Само за Алексис още не съм пратил.-заобеснявах се аз.Бях разбирал,че Алекса е в един бар с един морой.И то не кой да е морой,а племенника на кралица Татяна-Ейдриън Ивашков.Колко хубаво ще е някой да го убие в нейно присъствие..или по-точно нейна смяна.Да остави морой на стригоите..-което няма да е на практика вярно..,но както и да е..-е против всякакви правила.Доста ще си изпати и накрая..ще я хвана!Ще я пробудя и всичко ще е добре за всички..освен дампирите..и мороите...и хората.

- Мога да се заема с Али... - ухилих се самодоволно. - Готина е, ако се превърне в стригой, ще е добър съюзник... - Отидох към входа на пещерата, слънцето се скриваше. Сега беше наш ред да лудуваме... Обърнах се към Ник :
- Къде ще ходиш като се свечери ? - Прибрах си дрехите, бяха навсякъде по земята. Вързах си косата, очакваше ме дълга вечер. - Мисля да се позабавлявам, не знам какви са твоите планове, но ако няма да се занимаваш с "тайфата" ела с мен... - Изкисках се и седнах на земята. Още малко и слънцето щеше да залезе...

Както и предполагах гани тунели. Но поне предпазват от слънчето. Влезнах по навътре и видях двама познати.
- Ей Тами Ник. Как е? - поздравих ги и седнах на един стар фотьол. Тамара беше облечена като за дискотека сигурно щяха да ходят някъде. Ник беше облечен както винаги. Той беше пазител в "Св. Владимир".

-За Али има хора.Няколко стригоя съм пратил в един бар където е сега с Ейдриън Ивашков.-засмях се.Лошо ще и се пише ако не се справи с наще хора..за което се и надявам.
-Лошо и се пише ако не се справи с няще хора и племенника на Татяна умре...или бъде пробуден..-изцъках с език.В помещението влезна Коуди -един познат стригой.
-Привет и на теб сламена главице!-поздравих го аз.Докато слънцето не се ксрие съм закован тук.Върховно.
-Чудя се дали сам да не отида да навестя Али в бара..ще се шокира доста което ще ни позволи да хванем Ивашков и да си го..хъм поделим.-изрекох.Не знам дали Тами и Коуд биха искали да дойдат с мен да я навестим,но ще изглеждаме като някакви мафиоти.

- Здрасти Коуди ! - Усмихнах му се и станах.
- Чудя се дали сам да не отида да навестя Али в бара... Ще се шокира доста което ще ни позволи да хванем Ивашков и да си го..хъм поделим.-изрече.
- Може... - Съгласих се. - Обаче имаме малка пречка, с рокля съм. - След тези думи роклята ми падна, след малко същата съдба я последваха сутиена и бикините ми. Свалих си обувките, но накрая развалих всичко. Засмях се, като видях израженията на лицата им. Извадих си къси панталони (черни) и черен потник който вързах, как изглежда - тук. Обух си чорапи и маратонки. Стегнах ластика на косата си. Минах покрай зяпналия Коуди (стоеше на входа) и излязох навън. Вече се беше свечерило и дойде нашия час. Отидох до джипа и се обърнах към момчетата.
- Аз ли да карам ? - Усмихнах се самодоволно, облегната на вратата...

Трябва да призная че това момиче имаше хубаво тяло. Особенно с това черно бельо.
- Аз ли да карам ? - усмихна се самодоволно. Свих рамене.
- Аз си имам превоз, но и твоя не изглежда зле.
Качих се на задната седалка, защото сигурно Ник искаше да е отпред илитой да кара. Тапицеия та беше хубаво. Седнах и се разположих удобно отзад. Сам.
- Е къде ще ходим? И нека побързаме гладен съм.

Засмях се.
-Мечтай си слънце!Дай ключовете!-подадох ръка напред към Тами.Коуди вече се беше настанил на задната седалка с предтекст,че е гладен.
-Е..ще чакаме докато Ивашков и Али не излезнат.Щом излезнат ще поизчакаме малко и тогава ще ги нападнем.Нашите хора също ще са там някъде..не мисля ние да се бием,а те..,но вие решавате.-казах и повдигнах рамене.Стоях до черния джип облечен целия в черно.Най-светлото и ярко нещо в мен бяха червените ириси около очите ми.

Ник взе ключовете от колата, а аз седнах до него на предната седалка.
- Само не карай като във Форумула 1 ! - Засмях се. - Иначе аз ще карам... - Усмихнах му се и се огледах в огледалото... Докато караше си сложих молив и гланц за устни. Прибрах си нещата и зачаках, докато стигнахме. Не вярвах, че Ник ще издържи без да натисне газта, но явно не го познавах, толкова, колкото си мислех. Докато слизахме от колата, най-сетне проговорих.
- Казвай плана ! - Усмихнах му се самодоволно и зачаках разяснението...

Някога си въобразявах, че крака ми никога отново няма да стъпи на това забравено от бога място и можех да заложа главата си в чувала, че това е факт по-сигурен и неоспорим от изгрева на слънцето. И все още не се чувствах изключително удобно и уютно между прогнилите каменни стени и вонята на плесен предизвикана от тънките процепи, през които пропиваше дъждовната вода. Нямах проблем с обстановката, защото всеки ми е свидетел наложи ми се да спя на изключително по-противни места докато се...ами доразбера с новия си живот. Проблемите ми бяха със спомените и картините, който предизвикваше това място у изопнатите ми сетива. Все пак тук за последно имах някакво подобие на душа и не беше изключително приятно преживяване. Щастието в милата ситуацийка беше, че кошмарите бяха лукс, който един стригой не бе възможно да си позволи и благодарение на това все още не ме преследваха. Спомените обаче, те оставаха за вечността.
Капките ледена вода внимателно оставаха дирички влага, стичайки се бавно по корема и бедрата ми, докато си проправяха път към пода. За разлика от косата ми, която съвсем спокойно оставяше цяла локвичка зад гърба ми и малки капки по стената на която се облягах. Умора ли? Не, но да чувстваш нещо зад гърба си беше най-умното нещо, което си в състояние да направиш на това място.
-Блейк, мамка му,какво ти се е случило? –А, ето го и моя толкова загрижен приятел с блестящо бъдеще в бизнеса с детегледачки. Само, че едва ли една детегледачка би изпила кръвта на спящото детенце. Излишен факт, нали?
-Нима има някакво особено значение за теб, Джейс? Спокойно, не бих развалила прекрасната ти ваканция с внезапната си смърт. Погребенията са скъпи, но ти ще ми намериш някоя канавка. – Ако не му дължах живота си да съм го убила поне милион пъти. Всъщност и един щеше да свърши чудесна работа.
-Държиш се странно и миришеш странно. Какво си пила? Грешка, кой си пила?- Очите ми пробягаха отново по онзи отвратителен начин по тялото ми. Преценяше, претегляше и определено си вадеше изводи. И винаги оглеждаше за една идея лично удоволствие.
-О, сега мириша странно. Знаеш ли Джейс, винаги можеш да направиш комплимент на едно момиче. –Сега очите му се присвиха. Още малко и нямаше да е в състояние да познае миризмата ми. Още малко по-ядосан и едва ли би познал и миризмата на мокър пес полят с бензин и поръсен с тютюн. Агресията яко затъпяваше всеки усет у него, а аз знам винаги как да го ядосам. И между другото винаги мога да го смеля от бой.
-Зи, изобщо не ми харесва накъде вървят нещата. Намислила си нещо и това винаги върви от зле на по зле и накрая едва подминаваме фаталната развръзка. Познавам те от година и знам, че мислиш някоя ужасия, обаче за мен. –Шесто чувство,а? Можеше да го патентова и да изкара милиони.
-О да, Джейс аз съм зъл гений точно, като копелето, което ме превърна и смятам да му помогна да завладее света. Да не забравим факта,ч е съм му любовница и на цялата му банда, но той не знае за последното. Нали няма да му кажеш? Знаеш колко страшно ще стане ако пак се ядоса. Може да вземе да се върне от мъртвите. Аз му уредих еднопосочен билет, но кой знае.-О, ето го онзи поглед. Улучих право в десетката. Така мразеше да го размотавам с глупости, а аз съм толкова добра в това.
-Стига, Зейдия! За много забавна и остроумна се имаш, а? –Цялото име! Още малко! Само още мъничко.
-Дам! Няма начин да отричам очевидни неща, нали?
-Мразя да ми отговаряш на въпроса с въпрос. До кога ще продължим така, Зи? Дойдохме тук да си уредиш старите сметки и да се върнем при нашите. Ти си една от нас и няма да го промениш.
-Една от вас? Джейсъб, съжалявам, но аз не съм гей. Хипотетично погледната е невъзможно да бъда. О, Джейс ти ме мислиш за мъж! –Край на играта. Бесен до мозъка на костите си. И аз бягаща в тъмнината на тунели, които той не познаваше.
-Миришеш на морой, Зи! И то как мириш на морой. Няма да ти се размине и го знаеш. Няма!
Заплахите са любимото ми доказателство за добре свършена мисия. Сега оставаше просто да чакам. Идиотите се довършват сами. Е, нужна е само малко помощ, като да ги побутнеш от ръба на скалата. Те са си виновни, че са застанали на нея.