В параклиса

Бях решила да дойда тук. Не се чувствах комфортно, но в същото време ми беше приятно и спокойно. Странно а?
Седнах в най-зъдната пейка в ъгала скръстила ръце и крак. Мислейки какво ще правя след като завърша. Сигурно ще стана пазител на някой морой. Който няма идаподозира че има за пазител хибрид м/у стригой и дамир. Не бих искалада съм на мястото на мороя. Ако разбере направо ще изпадне в шок за 3 месеца и после ще иследва всички бъдещи свой паззители.
Може да се върна в Русия и да сформирам моя собствена групичка като ловим стригой. Страхотно а ? Моя групичка която аз ще командвам. Но ако срещна баща си супер. Оф... не хубаво да си мен ама никак не е хубаво.

Реших да дойда в параклиса.Не,че бях вярващ,но така не се чуствах виновен за всички стригои които съм убил.Може и да бяха стригои,но преди всеки един от тях е дил морой,дампир или човек.Влезнах в параклиса и видях на най-задънената пейка където обичах да сядам Ериса.Приближих се към нея и седнах на пейката.
-Здравей.-поздравих я аз.Гледах напред все едно имаше някой когото слушах с интерес,а не празно пространство.
-Как си?Какво правиш тук?-попитах я аз.Все пак параклисът не беше място където често се срещат момичета на нейната възраст или въобще деца.Е тук се срещаха в неделните утрини,но беше зареди проповедите на свещеника и главно бяха морои.

- Здрасти - усмихнах се мило и го погледнах. - Добре съм. Мисля си какво ще правя след като завърша. Дали да поема някой морой или да се върна в Русия и да си сформирам група да гоним стригой.
Усмихнах се мрачно.
- Сигурноси мислиш, че не мога да стъпвам на свещенни места. Е не ми е е комфортно, но в същото време ми е приятно и спокойно. Странно а?

-Ами не е много страно.Вярвам,че ти си добра..пък другото е просто дарба.-смигнах и.
-Все пак бързина и сила и то за добро..аз ти казвам,че такъв човек като теб трябва да го наградят..-опитах се да я разведря малко.
-А за това за Русия..повярвай ми..не го искаш.Ще е добре да си пазител.А и сигорно бандата ти ще е от необещани дампири.И не се знае дали ще искат някой обещан за свой водач..объркана работа.-казах и.Необещаните бяха дампири напуснали обучението си за да преследват и убиват стригои и нямаха клетвен знак.Аз не бих искал някое от мойте момичета-Алекса,Ериса или Алексис да станат необещание...,но някои от тях вървят на там...
-Някой морой поиска ли те вече?Да си негов пазител в бъдеще имам предвид..-попитах я.

Погледнах напред разглеждайки иконите. Спрях сена една изобрязяваща някакъв човек притиснал копие до гърлото на някакъв дракон.
- Точно за товамисля да се върна в Русия, защото ако мороя който защитавам разебер за мен сигурно ще изпадне в шок за 3 месеца и после ще иследва всички бъдещи свой паззители. Или... - продължих да разглеждам останалите икони - да намеря баща си да работим в комбина. Като баща и дъщеря.
По лицетоми препълзя зловеща усмивка и май червените кръгове се появиха около ирисите ми.

Засмях се.
-Е ако мороя ти го разбере поне ще го заплашваш за по-голяма заплата...,а за баща ти..хъм той няма да ти плаща..-повдигнах рамене.Не знаех какво да и кажа.
-А и стригоите няма да те приемат особено след като ще имаш клетвен знак независимо дали си наполовин стригои наполовина дампир..,а и въобще знаеш ли нещо за баща си освен,че е стригои?-след моята лекция и зададох въпрос.Нещо обичайно за мен.Загледах се към иконата която тя гледаше.Беше човек пръстъснал копие към гърлото на дракон.Интересно.Загледах се в тавана на параклиса и изобразените Ангели.Тук беше хубаво място човек да остане сам с мислите си.

- Значи ако искам да стана стиго ще трябва да напусна и да не за вършвам за да нямам клетвен знак. Или могада ги убедя че съм напълно сртигой. Убеждавах всички че съм напълно дампир сега ще правя обратното. А и за бащами ще питам майка ми или ще го търся. Щом се разчуе че го търся той сигурно сам ще ме намери за да види какво е излязло.
Усмихнах се зловещо. Станах и отидох до иконата със дракона. Прокарах пръсти по копието и на долу по дракона. До края на опашката.
- Ще ме убиеш ли? - обърнах се към Димка. - Ще тръгнеш ли да ме търсиш да ме убиеш ако избера да се отдамна стригойската си част?

Ококорих очи.
-Ти не говориш сериозно!Али няма да ти позволи да го направиш,а и дори аз да не тръгна тя ще тръгне и никой няма да може да я спре.Не прави тази грешка!-казах строго.Мисълта момичето което ми е като малка сестричка да стане стригой никак не ми харесваше.
-Знаеш,че Алекса ще откачи при тази новина.Ако не го направиш зареди мен го направи зареди нея.Тя е най-добрата ти приятелка.А и какво ще отидеш при майка ти и ще и кажеш "Мамо искам да стана стригой и с тате да работим заедно.Кажи ми как да го открия.".Това ли мислиш да и кажеш.Ще е най-добре да не и напомняш защото това което е станало може и да не и е харесало,но се е получило нещо невероятно..-почнах отново с лекците.

Обърнах се към иконата и наклоних глава на дясно. За мслейки се над думите му.
- Еми значи нямада кзваме на Али. А за майка ми ... е ... ще използвам внушение. А теб Димка мога да те победя и със завързани очи... Винаги се намира начин да постигнеш целите си. Огледах се и видях друга икона. Едно изплашено дете се беше свило в един ъгъл а едно ... някаквоси та кучеподобно животно се приближажваше към него. От устата му капеха лиги, а очите му светеха в червено.
Под иконата пишеше "Ето така изглеждаме ние Моройте пред неживете."

-Ериса..-поклатих неодобрително глава.
-Както и да е..знам,че ще избереш правилното решение и то ще е да останеш тук.-обърнах се.
-Аз ще тръгвам.Имам тренировка с Алекса..това момиче направо ще ме докара до инфаркт!-последните думи ги казах по-скоро на себе си.Метнах поглед на Ериса с лека усмивка и се запътих да излезна от параклиса.Спрях се на прага.
-И умната!-излезнах от параклиса и се запътих към салона за тренировката с Али.

Правилно решение... всички знаеха че не е правилно да систригой. Хм... , но аз съм различна. Разгледах още малко иконите. Пак се спях на детето и куче подобното. Хм, стригойте наистина са отвратителни и зли същества. ЗА бога как може да искам да съм стригой. Сегурно стригойската ми част иска да излезе и да "види бял свят". Господи може би след като зъврша да отида в Русия да намеря баща си и да го убия заради това което е причинил на мен и майка ми...
Излезнах от параклиса...

Имах нужда от нещо различно...нещо което за момент да ми помогне да премисля последните събития...Отново бях получил поздравителна картичка от детето и нещо ми попречи да я прибера като всички други...запечатени в кашон, най-отзад на килера...
Влязох в параклиса, което ме учудваше повече от колкото факта че проклетите картички продължаваха да пристигат по пощата.Никога до сега не бях търсил подкрепа във вярата, дори след катастрофата, но сега нещо ме накара да дойда тук.
В помещението имаше прекалено малко хора и все още усещах ехото отразяващо звука който колелетата на количката ми предизвикваха с триенето си в пода.Звукът ми се струваше ритмичен и някак...ами не знам, приятен...
Погледа ми се спря на някакво момиче, седящо на последната пейка и аз се приближих бавно към нея, спирайки на известно разстояние.
-Здрасти...-прошепнах аз леко приведен напред, тъй като не исках да чувам ехото от думите си...а мислех че и останалите хора не биха го желали...сега си имаха други грижи...

П.П Съжалявам че толкова късно, не бях видяла...

Да си призная не ми допадаха тези формалности особено когато аз бях част от тях.Не смятах за нужно говоренето на "Вие" и когато тя го направи ми се стори забавно.Може би само аз го намирах за дразнещо, но може би трябваше да пробвам и аз някой път...
-Като се замисля това май е вторият или третият път в живота ми когато влизам тук.Не съм от привържениците на небесния футболен отбор.-засмях се съвсем леко, поддържайки тона си от преди момент.
-Но все пак съм тук, май наистина понякога има моменти за които имаш нужда от помощ...-казах аз гледайки в пространството, сега май говорех на себе си, а не на нея.
-Какво те доведе тук?-попитах аз като осъзнах че сега се държех като онзи мъж обикновено седящ от дясната ти страна в малката кабинка който ти казва колко пъти да кажеш определена молитва за да се пречистиш от греховете си...Жалко, ненавиждах тези хора, а сега бях заел подобна длъжност...