Новосибирск/Сибир

Някъде в самото сърце на Новосибирск, погълнато от развлеченията на нощния живот, стригоите дебнеха своята плячка. Зейдия лесно откри удоволствието на лова и начина, по който плячката ти просто постепенно идваше към теб, запленена от глупостта си. Да ги манипулираш, да четеш всяко тяхно глупаво движение, знаейки, че няма как да избягат от теб-беше невероятно чувство. Беше нейният вид изкушаващ наркотик, който запалваше сетивата й, подготвяйки ги за кулминацията на преследването.
Притихнала в сепарето на поредния долнопробен бар бившият пазител само чакаше подходящия момент. Облизвайки последните капчици от водката си, полепнали по устните й, и подрънквайки с леда в чашата очите й шареха през помещението. Днес беше търпелива, предпазлива и дори капризна в избора си. Понякога просто нападаше първото парче месо появяващо се пред жадния й поглед. Сега искаше да си поиграе с вечерята си. Искаше и щеше. Някакво неволно движение на кестеняви къдрици привлече окото й. Хубаво момченце с нежно личице и топли очи с форма на бадеми. От онези, които винаги си въобразяваха, че всяко момиче наоколо е тяхно и света би бил в краката им само с една усмивка. Е, имаше хубава усмивка - топла и наивна. Дали щеше да хареса нейната усмивка?
Зи вече се промъкваше през монотонно полюшващите се тийнейджъри, запълнили целия дансинг. Ето го и него, гледаше някакво русичко момиченце и се усмихваше със същото мазно изражение. Божичко, колко много я отвращаваха подобни лекета, но пък беше страхотно да впиеш зъби в тях. Наложи се само веднъж да се мерне пред очите му, за да е сигурна, че ще я потърси. Блейк ненавиждаше начина, по който усещаше погледите им и похотливите им желания, но определено помагаше в играта на хищник и плячка. Е, те се заблуждаваха, че играят ролята на хищника.
Отне й приблизително три минути да се измъкне от бара с глупаво момченце по поетите й. Точно, като малките палета с рунтавите клепнали ушета, които подтичват след теб. Ако още веднъж подсвирнеше Зи щеше да забрави всякакъв самоконтрол и картинката можеше да бъде къде, къде по-ужасяваща. В мига, в който ръката му се прокрадна върху рамото й играта започна. Тялото й бавно се извърна и сякаш за секунда той лежеше под нея с рамена приковани към земята и очи вперени в нейните. Глупакът му с глупаците се усмихваше. Блейк внимателно облиза врата му и зъбите й нежно и чувствено потънаха в плътта. Обичаше да си играе по този начин. Ендорфинът ги замайваше и те започваха да мъркат и да искат още. Тогава откъсваше зъби от тях и ги караше да се молят, а те винаги го правеха. Този не беше по-различен от останалите. И точно когато започна да и заповядва да продължи тя заби острите си зъби яростно и дълбоко с всичката сила, която можеше да вложи.Кожата се разкъса оголвайки артерията и кръвта зашуртя по гърдите му. Скимтенето си го биваше, но този беше от онези, които викаха и се молеха. А той искаше още и още. Понякога просто попадаше на мазохисти. Щом приключи с облизването на пръстите си остави тялото с разкъсана шия и нахапани китки зад кошовете. Четеше във вестниците за хора нахапани от улични кучета. Рядко ги намираха, но не и пукаше дали ще се случи или не. Купонът тепърва започваше.

Тамара обичаше Новосибирск, прекрасно място, с много развлечения, дори през нощта. Също така си падаше по рисковете. Често се скриваше в мрака на някой бар и наблюдаваше. Но тъй като изглежда като човек никой не я забелязваше и не й обръщаше особено внимание... Пет думи : умее да прикрива каква е. В това я биваше доста...
Та така Новосибирск, каква й бе целта ? Да се поразходи през нощта и да захвърли няколко трупа на земята, надявайки се, че ще ги сметнат за нападнати от животно, или да броди безцелно ? Честно казано и тя не знаеше. Предполагаше, че рисковете са я довели до тук.
Сега беше нощ. Разхождаше се по оживена улица, с минимална светлина от лампите, която да пада върху Тами. Естествено, като всеки стригои предпочиташе задънените улици, без осветление и изход за жертвите. Приклещваше ги в ъгъла и им чупеше вратовете. Е, това бе единият от многото й трикове, за да накара жертвата да спре да се съпротивлява. Изпиваше кръвта й и продължаваше, без да се замисли какво ще се случи с трупа.
Всяка капка кръв от морой, зареждаше с енергия и сили стригоя. За това ги предпочитаха, но и дампирите, и хората не са лоша плячка. Случвало се е, когато морой се отцепи от пазителите си и се превърне в жертва на някой "злодей". Тами беше различна, обичаше да преследва жертвите си, независимо от вида... В "лапите" й са попадали доста дампири, да не говорим за морой, но тази вечер беше по-различна. Нямаше ги никъде !
Беше в новооткрит бар, претъпкан с хора, но не й вампири... освен Тамара де... Постоя малко, изпи няколко мартинита и излезе. Тази вечер явно нямаше да се забавлява като предните...
Скри се в тъмна уличка, с много разклонения и издебна поредната си жертва. След по-малко от минута се появи дилър. Тами не се поколеба, нахвърли му се. Острите й зъби се впиха в кожата на врата му и разкъсаха артерията. След като приключи захвърли трупа на няколко крачки пред нея и се скри в мрака. Скоро слънцето щеше да изгрее и трябваше да се маха незабавно от тук. И просто така изчезна.

» Баи/Сибир