Мъжът понечи да се надигне, но пронизващата болка отново се обади и го накара да остане на мястото си, без да помръдва и мускул.Погледа му зашари по хоризонта търсейки главата на Херон, забулена с качулка и скоро я зърна да се приближава към него.
-Къде стигнахме, дявол те взел!?-изкрещя Джон, но сухотата в гърлото му и изнемощелият му глас го подведоха и скоро съжали че бе креднал.закашля се силно и подмести ръка на устата си, но това само разпали болката по тялото му и солени сълзи се търкулнаха по лицето му.
-Хах, да имах този късмет.-измърмори Херон и се качи отново в лодката.изгледа го сяйаш всеки момент щеше дац ритне безпомощното тяло и с бавно движение прокара ръцете си под тялото.Джон изстена от болката причинена от повдигането, но стисна зъби и се помъчи да задържи в себе си всичко което искаше да излезе навън.
-Къде ме водиш?!-отново повиши тон, последван от суха кашлица, караща го да се задъха, не можещ да си поеме дъх.накрая една глъдка въздух се промъкна към дробовете му и той спря с това и погледа изстрадало към мъжа, носещ го с такава лекота към някаква тъмна зала с привидно стар дори може би митичен мотив в обзавеждането си.
херон се засмя за момент, но когато усети ехото от смеха си, нещо сякаш го скастри и той спря рязко.усмивката появила се на лицето му изчезна и някаква подчинена на нещо физиономия се появи изпод качулката.
-Не аз, Съдбата ти те доведе до тук.А това тук е подземното царство.-каза той и спря като погледна изплашената гримаса на лицето на Джон.
-Това някаква шега ли е?!-кресна той и този път звука се чу по силно, но това може би бе от ехото в помещението.Отново се закашля, вече не можеше да си поема дъх, когато усети ръката на Херон върху устата си.Как по дяволите успя да го задържи във въздуха с една ръка, а другата да се настани на пресъхналите му устни спирайки всеки жалък опит да поеме какъвто и да бил въздух.
-ЗАБАНО ЛИ ТИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ДА Е ШЕГА???-попита някакъв огромен на вид човек седящ на голям и някак старинно изглеждащ стол, а под седналото му тяло се спускаше гарваново черно наметало от плат който смътно напомняше на Джон за огъня в камината на вилата му.Всяка година прекарваше там по една или две седмици с някоя секретарка от офиса си и винаги се бе радвал когато вечер седнат пред камината да погледа огъня, докато момичето се налива със скъпият алкохол, предложен й от шефа...
Спомените го накараха да се усмихне под грубата ръка на Херон, който скоро го пусна и тялото на Джон се струполи на земята.Той изпищя от болка и по челото му изби студена пот, но това не накара никой от присъстващите да го съжали, напротив доволен смях се разнесе из помещението.Мъжът седящ на стола се смееше сякаш бе малко дете в цирк, което за пръв път вижда клоун правещ животни от балони.
-ЕТО ТОВА Е ЗАБАВНО, ДЖОН!!!-изкиска се мъжът и стана полека от стола си, който стоеше някак величествено, сякаш бе тронът на някой средновековен цар, извисяващ се в голямата тронна зала, всявайки уважение сред поданиците си, които бързат да се наведът за да стъпи на гърба им и да слезне от трона си.
-Къде съм по дяволите?!-кресна купчината струполила се на земята, която сега дори не можеше да се нарече човек.
-ДА ТИ ПРИЛИЧА НА ДИСНИЛЕБД??-отново се обади мъжът който току що слезе от стола си и клекна до Джон, като го побутна с кокалестия си пръст.
-НЕ МЕ ЛИ ПОЗНА?-попита и отново го сръчна в ребрата, като му причиняваше неуписуема болка и мъжът се опита да се свие на топка, но така само привлече лщбопитството на пръста ръчкащ го с още по голяма сила.
-АЗ СЪМ ГОСПОДАРЯ НА ШИБАНОТО ПОДЗЕМНО ЦАРСТВО!!!-гордо изпъчи гърди внушителната фигура, като се изправи до безпомощното тяло на Джон, което вече се тресеше от болката която пулсираше по цялото му тяло...
-КАЗВАМ СЕ ХАДЕС!!!ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ВСИЧКО КОЕТО ВИЖДАШ, ОТ ТУК ТА ЧАК ДО ТАРТАР!!!-кресна още по силно той и прекрачи мъжа на пода, като леко го срита с левия си крак и Джон отново изпъшка, а след минутка усети отново ръцете на херон, които го повдигнаха, получили заповед от Господаря си.
***
Другото утре
Пон Юли 16, 2012 9:45 am by 
