Тъмните улички

Излязох от бара и се срещнах с мойте хора.Зачакахме момичетата и Ивашков да излезнат.До колкото бях видял междо Али и Ивашков ставаше нещо...колко мило няма що.Щом те излезнаха ги заобиколихме.Али уби двете жени които бяха с нас доста бързо.Не се и съмнавах в нея.
-Браво Али!-казах и изракоплясках с ръце.Получих от нейна страна само един гаден поглед.Ериса се сби с мъжът пред мен.Аз нямах намерение да влизам в битка,а просто мойте хора да ги довършат.С Тами и сламената главица да си поделим Ивашков и да пробудя мойте момичета,но Ериса ми осложни плановете като ме нападна.
-Ериса,Ериса.-избягвах ударите и.Усмихвах се самодоволно.Може тя да беше пуло стригой,но аз бях напълно стригой и бях по-силен и по-бърз.
-Нямаш шанс срещо мен.-зибутах я към стената.При други обстоятелства пак бих се пробвал да я изнасиля,но не..имаше твърде много свидетели.

Ериса и Ник се биеха,а аз одържах другите стригои както беше по план.Оказаха се по-силни от колкото предполагах,но трябваше да защитим Ейдриън.
-Браво Али!-изрече Ник.Изгледах го кръвнишки и отново насочих вниманието си към другите стригои.Ейдриън беше предложил на отидем към колата.Хубава идея ако разчистим пътя.
-Няма как да се предвижим...-изрекох и забих кола си в сърцето на стригоя пред мен.Издърпах го и се захванах със следващия.Един от стригоите се впусна към Ейдриън.Избутах този от мен и изритах този който искаше да хване Ейдриън.Не познавах Ник като стригой,но..най-вероятно ще иска да се нахрани с Ейдриън и да пробуди мен и Ериса.Той даже ми беше споменал в бара,че иска да ме пробуди..и ме избута към стената..сравнение с него бях жалка.Забих кола си и в този стригой.Отнов осе върнах на другия,но се стаписах щом видях Ериса да поваля Ник
-Не!Ерс!-извиках и.Той може и да беше стригой,но беше като мой по-голям брат..може и да имаше начин..не можех да го оставя да умре..,но ако сега тръгнех към тях щях да оставя Ейдриън в лапите на смърта..стригоя или който както иска да го приема.Останах на мястото си да паза Ейдриън и да се бия със другите стригои.Знаех,че Ериса ще направи каквото трябва..и на нея нямаше да и лесно да го убие..тя..тя го обичаше.Или поне преди.

Прободох още един стригой.Ериса май нямаше да остави Ник,но забелязах,че това не е най-големия ми проблем.Ейдриън се затича на някъде.Стригоите веднага раегираха.Препречих им пътя.
-Ейдриън!Ще те убия!-извиках.Затрудняваше ни по този начин.Един от стирогите ме сабори на земята,а другия тръгна на пред.
-Не!-извиках.Не можех да оставя онзи да хване Ейдриън.Избутах мъжът който се опитваше да ме държи неподвижно към земята и побягнах в същата посока.Ввидях Ейдриън и стригоя.Насилих всяка частица от тялото си да бягам по бързо.
-Дмитрий заклевам се,че ако се въренм живи ще те разцелувам...-изрекох тъчайки.Дмитрий винаги почваше тренировките ни-и на трите-Ерс,мен и Лекси-с тичане.Двадесет обиколки...рядко ги намаляваше и често ги увеличаваше,но казваше,че могат да ни потрябват..е сега вече вярвам на думите му.Оставих Ериса в уличките с Ник колкото и да не ми се иска,но те са на първо място.
-Остави го!Да не си го докоснал!-изсъсках на стригоя като привялкох вниманието му.Той се нахвърли върхо мен.Избута ме към една стена и ме притисна.Опитах се да го избутам,но без успех.От устата ми се стичаха лиги.Червените ириси около очите му още повече го караха да заприличва на чудовище.След известно време борна го избутах от себе си.Леко се улолях,но тръгнах срещо него.Той беше по-висок от мен и по-тежък.Опита се да ме забори на земята,но аз му избягах.Одрасках го по гърбът с кола.Не си беше болка за умиране,но поне щеше да го забави.Той изръмжа и се насочи към мен.Нямаше много голям шанс да се метна и да го саборя,но от опит глава не боли...или може би боли.Затичах се към него,но това май не го изненада.Трудно беше да се изненада стригой.Вложих цялата тежест на тялото си в това да го саборя и успях.Това изненада и двама ни.Гърдите му бяха открити и аз забих кола.Той извика,а след това червенината в очите му изчезна.Умря.Станах от бежизненото тяло и отидох до Ейдриън.Не виждах стригои на около,но това не означава,че нямаше.
-Ейдриън..добре ли си?-попитах го задъхано като едновремено следхя всичко наоколо.

Появи се още един стригой.Трябваше да се справя с него и след това да обеснявам на Ейдриън който май не искаше да ми слуша мрънканиците.Щом се захванах със стригоя Ейдриън пак побягна.Стига де!
-Спри се!-извиках му,но кой да ме чуе.Избутха стиргоя от себе си,но той почти веднага ме атакува отново.Приготвих кола си и го забих в корема му тъйкато нямаше как в сърцето.Той извика и се отдръпна.Беше застанал в неодобна позиция.Трябваше да го прободя някак и да тръгна след Ейдриън...Трябваше да го пазя и да му обесня.По дяволите..Ериса ще ме убие.Приближих се към стригоя и го изритах.Той падна на земята,но почти веднага се изправи.Затича се към мен и гърдите му бяха открити.Прободох го.Издърпах кола си от него и побягнах.
-Ейдриън!Спри се!Ще ти обесня всичко!-насигнах го и го улових за ръката.Избутха го към една стена,но не силно.Притиснах тялото си към неговото за да не мърда.
-Ериса не е една от тях!Не искам да те лъжа и затова ще ти кажа.Майка и..е била кървава курва изнасилена от стригой.Ериса е наполовина.Аз..Ник беше като мой по-голям брат...винаги ми помагаше.След като стана такъв аз се заклех да го убия..е не стана толкова лесно...като го видях аз се вцепених както сам забеляза в бара,но не очаквах,че ще стане толкова скоро.Не бях подготвена,а да го видя как умира отново нямаше да е никак лесно.Знам,че направих глупост..,но..Ейдриън обичам те..-изрекох и забих поглед в земята.Пуснах го.Нищо чудно пак да ми избяга.Бях му казала,че го обичам...и да мислех го..май.Наистина ми беше приятно с него,но явно на него няма да му е приятно гаджето му да има за най-добра приятелка стригой и стригой който да иска да я пробуди.

"О Али,Али.Винаги първо ще действаш,а после мислиш!"-казах си и избутах Ериса на земята.Междо устните ни имаше някакви си мижави сантиметри.Тя изръмжа.Избута ме от себе си.Почна да ругае на най-различни езици което само ме накара да се засмея.Тя ме нападаше,но аз ловко избягвах ударите и.Накрая забих едн в лицето и.Не го очакваше,но трябваше.Моята вечерия избяга,а аз бях гладен.Нанесох и ритник в хълбока.Тя излетя надалеч и падна по корем.Усмихнах се и тръгнах бързо по уличката където бяха тръгнали Али и Ивашков.Минавах покрай трупове на стригой.Това ми подсказваше,че съм на прав път.Не след дълго ги видях.
-Колко сладко само!-изрекох прекъсвайки романтичния им момент.Засмях се,а смехът ми отнекна в улиците.
-Али,Али,Али..винаги първо действаш,а после мислиш.Знаеш ли..не съм очаквал,че точно ти ще се хванеш с моята вечеря или по друг начин казано Ейдриън Ивашков.Племенника на кралицата...-отново се засмях.Мислех да нанеса удар,но нека малката ми сестричка действа първо.Нека да я видя на какво е способна.Знам,че може.Знам,че е силна.Знам,че ще направи всичко да защити Ивашков.Останах на мястото си.

Ейдриън ме бутна към стената,но обви ръце около мен.Целуна ме по челото.Каза ми също,че няма да каже на никой за Ериса.Отдъхнах си.Преди да мога да кажа нещо гласът на Ник се разнесе зад Ейдриън.Избутах машинално мороят от мен и застанах пред него като извадих и сребърния си кол.
-Твоята вечеря?Не мисля!Аз няма да ти дам да го докоснеш!-изсъсках му.Ейдриън и Ериса бяха прави.Това не е Ник който познавах,но и все пак беше моят най-добър приятел и винаги ми е помагал.Сега може да е гадно кръвопището чудовище...и аз ще трябва да го освободя от това."Защо все на мен?Защо?".Спуснах се към Ник.Опитах се да го изритам-нищо.Отбегна удара ми.Опитах се още веднъж и още веднъж-без успех.Той ме изблъска към стената.Извиках от болка при срещата с бетоната повърхност.Болеше,но не трябваше да спирам.Погледнха Ейдриън. "Те са на първо място!".Ник се приближи към него.Надигнах се и се олюлах,но се затичах към тях.Избутах Ник налагайи цялата тежест на тялото си.Паднахме на земята.Той обаче не беше вчерашен.Бързо се извъртя върхо мен и ме притисна към студената земя."Не.Не.Не!"-неспирах да ис повтарам умствено докато се огъвах под тялото му.След извесно време борба успях да се измъкна.Залитайки се изправих.Ник се засмя.Толкова ли му беше смешно чуждото страдание.Отново се насилих към него.Успях да го одраснам с кола си по гърдите,но той доста бързо избегна удара ми.
-Ще те убия!-изрещях му.Отново се спуснах към него.Не можех да се позная,но знаех,че трябва да го убия колкото и да не ми се искаше,а и той мислише за гаджето ми като за негова вечеря,заклуска или обяд..не можех да позволя това.Ник ме изблъска отново.Отново срещнах стената.Писът отново се откъсна от устата ми.Този ще ме парализира ако направи още няколко подобни удара.Изправих се.Насочих се към него със серия ритници ,но той ги избягваше ловко.Не знаех дори как мога да се движа след тез иудари,но трябваше да го убия и да защитя Ейдриън.
-Какво направи с Ериса?-изръмжах.Ако беше сторил нещо на приятелката ми щях да го убия без да ми мигне окото.В момента го мразех.Мразех го от дъното на душата си.

Ериса го изненада и той ме отблъсна.Почнаха да си нанасят сериа удари,а на мен почнаха да ми се превиждат черни петна."Не е сега времето да губиш съзнание Алекса!Съвземи се!"-скастрих се аз.Видях,че Ник прободе Ериса в корема.
-Не!-извиках.Тя падна на земята.
-Ерс..-казах тихо.Петната изчезнаха както се бяха появили.Хвърлих се върхо Ник.Той гледаше Ериса и аз забих кола си в рамото му."Защо се обърна идиот такъв?"-изнедоволствах умствено.Той се опита дам е изрита,но избегнха удара му.Бяхме му нанесли удари и това го затрудняваше.Нямаше как да му отрежа главата или да го изгоря,а малко трудно щеше да стане да забия кола в сърцето му.По дяволите!
-Ти си чудовище!-извиках му.Той само се усмихна сякаш казваше "Мерси за комплимента".Избутах го на земята отново.С цялата тежест на тялото си се опитвах да го задържа непотвижен,но не ми се получаваше.Той се беше обувачам за пазител и беше един от най-добрите.Беше добър колкот Дмитрий преди..сега като стригой колкото и да не ми се иска да го кажа..го превъзхожда.Аз едва мога да поваля Дмитрий като дампир,а Ник като стригой..Поднесох сребърния си кол към сърцето му,но той го отби с ръка.Колът ми изхвърча на няколко метра от мен..Трябваше да го взема,но това означаваше да пусна Ник.Станха от Ник и се затичах към кола.Ник беше след мен.Грабанх кола от земята като се наведох леко.Мислех да го спъна,но нямаше да е кой знае каква загуба за него..само загуба на време.Ако Ериса можеше да се движи..да изведе Ейдриън..за мен нямаше да е кой знае какъв проблем да остана сама с звяра.Какво толкова може да ми направи..да ме направи стригой и да ме накара да страдам до края на дните си на вечния си живот...

Ейдриън взе сребърния кол на Ерис и почна да прави нещо.
-Какво правиш?-попитах го или по-точно извиках.Аз бих им извикала да бягат,но Ерс не можеше да ходи сигорно,а той ако можеше да я носи.
-Трябва да бягате!Ерс моля те трябва да намериш сили.Ейдриън..носи я ако трябва,но трябва да се махнете от тук!-изрекох бързо докато се опитвах да изритам Ник.Този беше твърде бърз.Иде ми да му отрежа краката.
-Ник!-изсъсках му.На лицеот му имаше усмивка.Винаги ли се усмихваше?Е не винаги..преди не се усмихваше толкова колкото сега,но тази усмивка направо..усещях я чак до костите си като лед.Избутах го към една стена,но не за дълго.Той веднага се озова пред мен.Одрасках го за пореден път с кола си и той изрева,но това не му попречи да ме избута към стената.С толкова рани направени от сребърен кол още беше силен.По дяволите.Отнов осе сблъсках в стената.
-Да ме парализираш ли се опитваш?-извиках му.Засилих се към него и го съборих на земята.Наложих за пореден път цялата тежест на тялото си."Нямаше да е зле да имаме морой владещ огъня..или вода,въздух или земя."-мислех си.Не,че духът е лош елемент.Точно обратното.Той е страхотен и рядът елемент.Е страхотен стига да не..докара човека до лудост.Помнеих какво ставаше преди с Лиса и как Роуз искаше да и помогне..ох!Ударих Ник в лицето.Това явно го изненада.Аз рядко удрях някой в лицето и той го знаеше.Повече прибягявах да удрям другите части на тялото.Седнях върхо Ник нанасяйки му удари.Накрая упрях сребърния си кол в гърлото му.
-Не мърдай!-изсъсках му и още повече долепих кола до гъркото му.Даже го одарсках и му потече малко кръв,но всичко това беше само и само да го задържа на земята.

След като прободох Ериса,Алекса се вбеси.Почна да ме напада и да се опитва да ми нанася удари без дори да мисли дали това ще нарани повече нея.Извика на мороя да грабва Ериса и да бяга.През това време тя отново срещна стената.Усмихнах се.Беше ми толкова приятно това което правих с нея.Така тя ставаше и по-силна.Учише се от грешките си.Е до колкото можеше Али да си признае,че е сгрешила.
-Али,Али..-изекох.Тя ме сабори на земята.Натискаше ме с всичка сила.Удари ме в лицето.Изненадващо.Тя почти никой не удряше в лицето.Усмихнах и се.Тя ми нанасяше удар след удар,но ако си мислише,че може да ме победи толкова лесно.Накрая опря сребърен кол в гърлото ми.Натисна го силно и чак потече кръв.Здържах се да не изругая нещо.Мороят който беше избягал с Ериса се върна."Колко "мило" от негова страна.О даже държи и сребърен кол.Какво?Да не си мисли,че ще ме прободе?"-засмях се колкото ми позвоялваше опряния кол в гърлото и Алекса го натиска още повече.Изръмжах.Какво се опитваха да направят тези двамата.Ако Алекса се върне така носейки кол щах да повярвам на очите си,но да гледам този морой да носи кола..направо е все едно да видиш мечка да играе хоро.

Задъръжах Ник без да знам какво мисли да прави Ейдриън с кола.Когато разбрах какво иска да направи исках да го спра,но само едно "Не!"-се изтръгна от устата ми.Ейдриън се отдръпна от нас.Ник беше жив,а не мъртав.Беше наистина жив.Кожата му си бее върна цвета.Когато отвори очи червените ириси ги нямаше.Не можех да повярвам на очите си.Отдръпах се от него.Бях щаслива.Погледнах Ейдриън.Той беше изморен.Отидох до негои го прегърнах.
-Благодаря ти!-казах му.Бях се надигнала на пръсти и обвила ръце около вратът му.Ник вече не беше стригой.Беше нормален..дампир според мен.Как обаче ще го представим на другите си нямах и на идея.

Ник се беше изправил.Обърнах се към него и го погледнах.
-Ник!-прегърнах го.Той май беше изненадан и още не можеше да разбере какво всъщност става.И аз не можех да си го обесня.Ейдриън и Ериса дойдоха при нас.
-Трябва да отидем в лечебницата.Вие имате нужда от лекаркса помощ.-погледнах първо Ериса,а после Ейдриън и накрая Ник.Той нямаше нито една драскотина,но нямаше да е зле да дойде с нас.
-Ти идваш с нас!-казах му.Той дори не се съпротивляваше.Видях,че слънцето се надига.Нима цяла нощ бяхме прекарал ив битка.Тръгнахме по улицата по която дойдохме.
-Аз ще карам!-заявих.Стигнахме колата.Качихме се.Ник седеше до мен,а Ейдриън беше на задната седалка с Ериса.Запалих колата и с малко превишена скорост стигнахме доста бързо до училището.За щастие нито ни хвана полиция тъйкато аз нямах осемнадесет,а и в колата имаше момиче с прободна рана,а и нито катострофориахме.Паркирах колата на паркинга в училището.Слезнахме и се отправихме към лечебницата.

Надигна се бавно и отиде до Ник. Той вече не беше стригой, а дамипир. Тя пак затвори очи за миг и ги отвори пак си беше дампир. Но още беше ранена той беше объркан изтощен.
- Добре дошъл сред живите - каза нежно тя и го погали. Леко го целуна и дори в тази малка и кратка целувка тя пак усети живота в него. Погледна Ейдриън.
- Не знам какво направи, но ти благодаря.
По лицето и се стичаха сълзи на радост.