Зала за ученици

Заглавие: Зала за ученици Пет Юни 17, 2011 3:08 pm

Тук учениците се хранеха.Имаше сякакви разнообразие на храна,но главно ядяха дампирите тъйкато мороите предпочитаха да отидат и да пият от захранващите.

С Роуз решихме да закусим. Влязохме в залата за хранене. Искрено се надявах да има нещо сладко... я, имаше гофрети с шоколад. Взех си една и мляко. Изчаках Роуз да си избере, докато се оглеждах за свободна маса. Намерих една, усамотена в ъгъла на залата. Посочих я на Роуз :
- Какво ще кажеш за онази ? - усмихнах й се. - Усамотена е и ще можем да поговорим...

Погледнах към масата която ми сочеше и кимнах.Взех си гофрета и портокалов сок.Чувствам се малко изморена и имам нужда от витамините.Двете седнахме на масата и всеки който се опиташе да седне при нас бе пронизван от предупредителен поглед.
-Още от вчера искам да говоря с теб и знам,че ако не ти кажа ще се пръсна от вътре...а определено имам нужда от съвет.
Казах и си поех дълбоко въздух.
-Става дума за...Дмитрий....мисля,че....че го харесвам,но не искам да го харесвам.
Казах,но не бях сигурна в последното.Той определено не показваше интерес към мен и не виждам защо по дяволите аз проявявам интерес към него.

Седнахме на посочената маса от мен. Роуз си взе гофрета и натурален сок.
-Още от вчера искам да говоря с теб и знам,че ако не ти кажа ще се пръсна от вътре...а определено имам нужда от съвет.
- Спокойно, може да ми кажеш всичко. - Усмихнах й се плахо.
-Става дума за...Дмитрий....мисля,че....че го харесвам,но не искам да го харесвам.
- Красавец е. - Усмихнах й се и леко я сръгах в ребрата.
- Не е лошо да го харесваш... така мисля ! - Отхапах от гофретата и отпих от млякото. Вкусно, но не като кръвта на захранващите...

Усмихнах се на Лиса.
-Да,но той определено не ме харесва...или поне така си мисля.Смятам да разбера.
Усмихнах се и се сетих нещо.
-Навита ли си да използваш номера,който Ейдриън ти показа...това с аурата.Доколкото знам за аурата това е свързано с чувствата на човека.
Това,че те двамата могат да виждат аурите на хората е едно от невероятните неща,които могат да правят.
-Ще ми помогнеш ли?
Исках да проверя дали той изпитва нещо и Лиса е единствената която би ми помогнала.

Усмихнах й се игриво и й кимнах.
- Разбира се, ще опитам ! - Зарадвах се, че мога да помогна на Роуз.
- Ъ, утре след часовете ще дойда да гледам тренировката... - Отпих от млякото, за да преглътна поредната хапка. Захранвах се вчера, но не вярвах, че толкова скоро ще се нуждая от кръв...
- Роуз, ще ме придружиш ли до захранващите ? След като закусиш, разбира се...

Много се зарадвах,че тя ще ми помогне.Лиса наистина е невероятна приятелка и съм голяма късметлийка.
-Разбира се.Странно,обикновено се храниш на около два до три дена.Сигурна ли си че си добре?
Много се тревожа за нея,това чувство се засилва още повече след като без да искам се вмъкна в главата й.За щастие напоследък съм овладяла това....до една степен.Другото което ме тревожи е че може Дмитрий да ме ступа пред нея.Ако това стане наистина ще го намразя...или по-скоро себе си.

- Добре съм... - Усмихнах й се.
- Всичко е наред... - Приключих с гофретата и остана само млякото. Допивах го докато изчаквах Роуз да закуси. Талпата вече намаля и в залата останахме около двадесет човека...
- О, да, получих покана да отида в кралския двор, мога да доведа приятели ! - Допих млякото и я дарих с лъчезарна усмивка.
- Искаш ли да дойдеш ?

За малко да не се задавя.
-Аз и Татяна на едно място?
Тази проклета жена,колко много я мразя...но щом Лиса ще ходи.
-Разбира се,че ще дойда.Където си ти там съм и аз.
Усмихнах се и довърших закуската си.Тази жена има планове за Лиса и определено не ме иска като нейна пазителка,но ще трябва да се примири.
-Само двете ли ще отидем?-двете и още няколко пазителя,разбира се.

- Не говори така за Татяна ! - Скастрих я набързо, но после се засмях.
- Ейдриън ще дойде, тя му е леля... - замислих се, кой още може да дойде...
- Като се замисля май сме само ние... и Лекси, Алекс и Ериса... стига да се съгласят и да ги пуснат... - засмях се.
- Какви ли бъркотии ще направим... - Усмихнах й се. Беше приключила със закуската и можеше да вървим при захранващите...
- За какво ли ме иска Татяна... - Много се притеснявах, особено след като ме унижи...
- Да не съм се издънила ? - Погледнах тъжно Роуз...

-Дмитрий сигурно ще дойде,....но като охрана,а не като гост...
Усмихнах се и вдигнах ръце сякаш се предавам.Няма да говоря така за Татяна,поне не и пред Лиса.
-Ако ме питаш колко поражения можем да направим на кралският двор и всички там за един ден...много.-казах и се засмях.-Не знам,Лис,но знам,че няма да те оставя сама срещу тази...кралица.А относно какво си направила...Нищо не си направила,Лиса.Ти си истинско слънчице . Аз съм дяволът от който Татяна иска да се отърве.

Поклатих развеселено глава.
- Няма да позволя на Татяна да се отърве от теб, повярвай ми ! - Усмихнах й се. - Съжалявам, че те подлагам на това, но се нуждая от приятелка... поне като морална подкрепа... - отново се замислих защо кралицата е проявила желание да се видим... реших, че това е проблем, за който ще мисля по-късно и смених темата.
- Е, поне ще имаме много развлечения... Поне вие ще може да се забавлявате... - Сръгах я леко в ребрата. - Може да се виждаш по-често с Дмитрий... - Изкисках се доволно. Стигнахме до захранващите...

ПП: Направо продължаваме в темата със захранващите, аз утре ще пиша, сега ще гледам филм. Чао. (hug)

Грабнах Али и я поведох към столовата.Трябва ми храна,но също така й кръв.
-Не знам за теб но бих впил зъбите си в нещо сочно.
Казах докато си избирах нещо за ядене.С таблата в една ръка и с лъжица в другата си слагах по малко от всичко.Не съм сигурен дали ще мога да изям всичко това,но ще се наложи.Ако влезна в хранилището гладен като вълк има голяма вероятност да изцедя някого.

Като спомена за храна и впиване на зъби си спомних как Ериса пи от мен.Потръпнах.След това исках и Ейдриън да пие от мен,но сега...ами сега да се надяваме,че не бях на същото мнение защото нямах намерение да ставам кървава курва.
-Аха...-изрекох когато той си взимаше от всичко.Аз бях само малко гладна,но не ми се ядеше...стран аму работа.Седнахме на една маса,а аз се подпрях на ръката си.
-Значи после ще отидем при захранващите?

седнах на масата до нея и започнах да се храня.
-Да,но преди това ще хапна,не искам да изцедя някого.
Докато се хранех и мятах от време на време по някой поглед.
-Какво има,Али, не е в твой стил да си мълчалива.Нещо случило ли се е докато бях до лечебницата?
попитах я и се извъртях към нея.Определено нещо се беше случило.

Бях се отнесла на някъде,но гласът на Ейдриън ме върна на земята.
-Аз..не...нищо не е станало.-изрекох и поклатих глава.Отидох и си взех шише с вода и отново се настаних до Ейдриън.Отпих от студената течност.Супер!Дойде ми като студен душ..отвътре,а после ще си взема един и "от вън".Усмихнах се на Ейдриън който ме гледаше малко страно.
-Сериозно.Нищо не е странало.Просто ми е малко страно...,че Ериса пи от мен.Това е всичко.-последното го казах тихо тъйкато тук и стените имаха уши.

Не откъсвах поглед от нея,не успя да ме убеди.Със сигурност няма да забрави чувството от ухапването,но ще се постарая да го изтрия от съзнанието й.
-Алекса...
Прошепнах,прегърнах я през ръменете и я притиснах към гърдите си.Тя ме погледна и аз леко целунах долната й устна.
-Не мисли за това.Концентрирай се върху нещо друго,независимо колко незначително може да е то.Трябва да заБравиш за това което се с лучи.
Просто не исках тя да пострада още повече.

Усмихнах му се и го целунах като се сгуших в него.Усетих,че няколко погледа се бяха впили в нас и затовал еко се отдръпнах.Обходих с поглед залата.Някои си шушуката,а други ни гледаха като паднали от Марс.Слава на Бого не бяха много.
- Какво гледате? - изсъсках насреща им.Не ми пукаше дали са дампири или морои..ако ще да са самите племнници на кралицата - а това не беше възможно защото племенника на Нейно Величесто бе до мен - пак щах да се държа така.
Погледнах Ейдриън и му се усмихнах сладко.
- Съжалявам за това...ама те просто ме изнервиха. - не,че трябваше да му давам обеснение.

Тя изсъска на всичко които ни гледаха любопитно... Харесвах това нещо в нея. Това че не й пука какво мислят другите и би скастрила всички дори леля ми само и само ако й беше криво! Ах... ах Алекса. Тя се звини за поведението си, а аз и се усмихнах. Отидохме и се наредихме на опашка за храна. Взех си малко сала та и спагети.
Огледах залата. Всички още ни гледаха странно... Гадното беше, че някои можеше да и лепне прякор "Кървава курва" а не исках АЛи да понася такива обиди. Някои почнаха да си шушукат и кискат. Аз само извъртях очи и се обърнах към Али.

Ейдриън послушно се нареди на опашката ,а аз се облегнах на близката стена и следях всичко.Няколко момичета се изкискаха като ни гледаха,а аз извъртях очи.Беше толкова досадно,но всъщност не ми пукаше кой знае колко.
Очите ми регистрираха друг обект - не много приятел - Зеклос.Джейсън Зеклост беше нещо...неприятно.Ходещо природно бедствие.Земетресение,ураган и цунами в едно.Той се беше запътил към мен и Ейдриън.Повдигнах вежда,а той просто се ухили.
- Хей Али как си?
- Пука ли ти? - изсъсках в отговор.
- Като гледам си решила да дадеш и на някой друг морой да опита от кръвта ти. - избегна той въпроса ми и каза друго на висок глас.Смразих се при думите му.Това съвсем не беше вярно!
- Млъквай Зеклос! - изръмжах.Идеше ми да го удуша с голи ръце,но той беше от мороите с кралски фамилии..яко щях да загазя ако го убия.
- Какво?Просто казах истината. - смигна ми той и после се отдалечи.Чух ,че наоколо почнаха оживени - уж скрити - разговори и чух думата "Кървава курва".Потръпнах...това беше голяма обида за един вампир особено от женски пол.
- Мразя го!А всички тук са ...толкова,толкова....дори нямам душа да ги опиша! - оплаках се на Ейдриън.Поне за сега никой не беше решил - освен проклетия Зеклос който го направи с заобиколки - да ми заяви в очите,че съм "Кървава курва"

Онзи Зеклос веднага почна да се заяжда са Али... Само ревнуваше, че не може да я захапе и изчука... Копеле! Взех си малко сала та и отидох до нея и тя каза, че вече не може да ги понася. Целунах я по челото и я поведох към една маса в ъгъла. Седнахме там.
- Не се притеснявай скоро ще се махнеш от тук и ще ме станеш пазител! - усмихнах й се мило. - Ще убия всеки друго морой, който те поиска.
Целунах я нежно по устата и после се заех със салатата си.

Оо да.Искам да видя как ще го убиеш...
Направих физиономия и извъртях очи.Просто това беше невъзможно...е беше възможно,но мороите не се биеха,те оставяха това на нас дампирите.
- Хм...с алкохол ли ще го убиеш? - попитах Ейдриън.Да това звучеше сякаш се заяждах,но въобще не правех това.Просто задавах един обикновен въпрос... - Ейдриън...това което казва той...аз и Ериса...по-рано....
Поклатих глава.Мисля,че се беше досетил - или поне се надявах - за какво говоря.

- Ми за ще го напия и ще го бутна от покрива на училището.
Засмях се продължих със салатата си. Тогава тя спомена, за станолто в стаята й. Когато Ериса я ухапа. Погледнах и й се усмихнах мило.
- Ще бъдеш кървав курва само ако се беше чукала с нея. А ти не си нали? - погалих я по бузата после я прегърнах и й прошепнах в ухото.
- Но ако смятате да го направите... да се чукате ще ме викнеш нали? - изкисках се тихо, а тя ме из ръга леко.

Въздъхнах.
Много ме успокои..няма що!
Прехапах долната си устна и погледнах Ейдриън след което повдигнах вежда.
- А от къде знаеш,че не съм се чукала с Ериса докато е пила от кръвта ми? - попитах го сериозно макар и това нещо - секса с Ериса - да не е ставало..Истината беше,че си бях девствена.Проклет девствена курва!Знаех,че почти всички които познавам са го правели,а аз....аз още не съм.Въздъхнах.
- Но не се притеснявай...ще те викнем.Естествено,че няма да пропуснем възможността да стана кървавата курва на училището...даваща се на морои,стригои,мелези...всичко. - казах иронично.

Стана ми гадно когато тя ме разбра по грешно и усмивката изчезна от лицето ми.
- Нямах това предвид - казах тихо. И бавно почнах бавно да ям салата. Всъщност не усещах вкуса на салатата. Опитвах да измисля как да развеселя Али. Не исках да ме разбере погрешно а само да я развеселя.
- Али съжалявам не исках да ме разбереш по грешно. исках само да те развеселя. Съжалявам.
Продължих безмълвно да ям от салатата. Или по-точно си играех с нея като непрекъснато а разбърквах.

» Заседателна зала
» Съдебна зала
» Зала за важни събития