Общото помещение

Влезнах в помещението беше пълно с познати лица. Дампири и морой се бяха съралина на групички и си говореха. Всичики ме поздравявах, а някой ме каннеха да седна при тях, но все отказвах. Имах среща с Али не сме си говорели от давна само ние двете. Взех си една кола и седнах в една задънена част на помещението така нареченото "наше място". Оттук се виждаше всичко и спокойно сядяхме тук и клюкарствах ме за другите.

Имах среща с Ерс,но отново щах да закъснея.След като си взех бърз душ и се облякох се спуснах по парапета на стълбите към общото помещение.Доста хора ме поздравиха.С Ерс си бяхме легенда тук.На свой ред поздравих бързо почви всички и стигнах "нашето място" .
-Ето ме и мен..-предсваих се след закъснението си.Усмихнах се на Ерс.
-Съжалявам,че се успах..-измрънах и седнах до нея.

Бях скръстила ръце и крака.
- Ти почти винаги закъснаваш свикнала съм вече - извъртях очип и леко се усмихнах. Както винаги бях със сериозна маска на лицето и рядко я свалях.
- Е да сичула нови клюки?-може да бях сериозна но всепак съм момиче.
ПРерових и моте глава за да се сетя някоя интересна клюка, но нищо не си спомням. Или пък... де бе верно.
- Ей Али знаешли че Аня е отрязала Джейсън Зеклос.
Аня беше една съученичка дампир. Беше доста готина и доста момчета морой и се натискаха. А Джейсън беше нещо като плейбоя на кадамията и никой не му отказваше.

Ококорих очи.
-Джейсън?Това момиче наистина е ..уау..-заявих аз.Понякога ми се искаше да съм като нея въпреки,че бях по-добра във бойните изкуства..и доста момчета казваха,че съм по-добра от нея.
-Хей Али..свободна ли си?Довечера мисля да правя купон..може и ти да дойде Ериса.-гласът на Джейсън Зеклкос долетя от средата на стаята.Помещението отихна.Всички впериха поглед в нас.Метнха поглед на Ериса гласящ "Ще ходим ли?".

Погледнах я и лицето ми се появи една дяволита усмивка.
- Разбира се Джес. Какможеда откажем. На теб никой не ти отказва.
Всички почнаха да се кикотят. И той разбра намека намръщи се, но нищо не каза и излезе. Поклатих галава и погледнах Али.
- Само да не се напиеш много. Няма проблем да те нося, но някой все пак трябва да пази рептуацията ти. Настина си то най-добрите, но... все пак.

Намръщих се.
-Не съм близвала алкохол от месеци насам!-казах твърдно и размахах пръст прд лицето и след което скръстих ръце.
-А и каква ми е репотацията?На побойничка..-извъртях очи.Не исках да добавям и другите си репотаци...тази беше едната,но не защото бях добра в битките извън академията и в часовете,а просто защото когато някой ме изнервише..е хъм лошо му се пише.
-Ти не се тревожи за мен,а за себе си!-заявих и като се усмихнах дяволито.
-Довечера значи ще е купончето на Зеклос..-изцъках с език.

- Да знаеш че го правя само заради теб. А и най-много да унижа малко Джес. И наистна нямаш много хубава репутация. Трябва да станеш по сериозна. Не можеш вечно да се нахвърляш на всеки който те дразни - казах серизно и остро.
Поклатих глава исе огледах висички пак си говореха най-много запратито на Зеклос. Май всички щяха да са там. Реших да сменя темата и посмекчих тона, но пак бях сериозна.
- Е какво мислиш да облечеш?

-Нямам си ни най-малка идея,но все пак там ще е пълно с морои..и ако нещо стане...-поклатих глава.
-Вече не вярвам,че тук сме в безопасност от както беше онази битка.-шумът,писъците и картините от онзи ден навлезнаха в главата ми.

***
-Къде е Ник?-изтичах и попитах майка си която помагаше на пазителите да отнесът телата на мъртвите,а по-рано през деня беше помагала и за телата на ранените.Тя не ми отговори.
-Къде е той?-настоях за отговор аз.Ник беше един от най-добрите ми приятели.Беше като мой брат.
-Али той..изчезна.Тялото му не е нито сред ранените,нито сред телата на мъртвите.Всички останали морои и дампири са тук,но само Ник го няма...-не можех да повярва мна думите си.Ник..Ник..е изчезнал

***
Ох Ник,Ник..помня онзи ден толкова ясно.А месец по-късно разбахме,че е стригой.
-Знам,че нямам много добра репотация,но..ще се оправя..-изръстих сякаш тукощо беше спомеала нещо за мен,а не бях говорила аз и после мълчала като пън.

Отплетох ръце и крак и я прегърнах през рамене.
- Ей знам че ще се опровиш ти винаги се опрвяш.
Усмихнах се нежно. Тя ми беше като по-малка сестра въпреки че беше на мойте години.
- Сега нека видим какво ще облечеш - казах весело тя ме изгледа странно, защото рядко бях весела. - Така нека видим онази къса черна поличка с нова розвото потниче късота може. С онези Черно-розови ботуши. Или незнам кажи нещо за чечезнам как ще се облека.
Свих рамене и се облекнах назад. Наистина и аз смятах че тук не емного безопастно, но исках да сменим темета.

-Представяш ли си как ритам Джейсън Зеклос като съм по черна къса поличка,розаво потниче и черно розови ботуши?-попитах я и се засмях.Представих си Джейс на пода,а аз го ритам и ритам и ритам сякаш е футболна топка,но да нападнаеш морой тук е..хъм забранено и се наказва строго.Но на мен са ми налагали толкова много наказания,че още едно няма да е кой знае какво преживяване.Станах от мястото си и се завъртях.Отидох бързо до хладилника.Поне имахме хладилници в общите помещения..,но много приличаха на шкафове..е бяха от малките хладилничета.Извадих си една кола и отново отидох при Ериса.

Поклатих глава раздразнено.
- Наистина трябва да се държиш по-сериозно Али. На тях сигурно им е писнала да те наказват при следващото по-голямо провинеие, като например да набиеш морой и то кралски потомък ще те изключат. Това че си от най-добрите не е гаранция.
Казах остро и серизно. После на лицито ми се появи подгравателна усмивка.
- И ако си най-добрата ще можеш да риташ задници във всякакво облекло - свих рамене и пийнах то колата. - Лично за ще съм облечене с бяла туника с бял клин, черни ботуши и черното кожено яке. Може да съмсериозна през повечето време, но и аз имам вкус и хубаво тяло.

Усмихнах и се.Тя беше права..трябваше да почна да се сдържам повече.
-Аз не знам.Мисля дънки..една тениска..обувки на ток..и хъм..това ще е май..-повдигнах рамене.
-Иначе така е.Имаш хубаво тяло..-изкисках се.
-Направо да се явим по бански?-очите ми светнаха и на лицето ми се появи усмивка.Тук можешев и да държат стригоите на далеч,но да държат момчетата и момичетата на безопасна дистаниця никак не им се отдаваше.Винаги имаше проблеми.

Усмихнах се.
- Много си оскъдна обикновенно ти ходиш по-разголена. Айде нека отиваме да се оправяме. Трябва и да си напрвим прически. Не че ще правя нещо особенно ще я пусна.
Тъйкато косатамибешедоста дълга винига беше на конска опашка.
- Но за грима трябва време и да видим какъв ще е.
Станах и дръпнах да стане и тръгнахме до към стайте.

Дали нещо ме притесняваше?Да по дяволите.Много неща..и едно от тях е никой да не разбере,че най-добрата ми приятелка е пуло стригой..ох само дано Ейдриън да не чете мисли.
-Не..-излъгах аз.Все пак не бяха неща които са кой знае колко за споделяне.Едното мрънкам денонощно за него-че ми трябва морой,а другото,че Ерс е стригой..него на никого не го казвах.Погледа му много не ми хареса..
-Е добре де..има си някои неща,но всичко ще се нареди с времето..-усмихнах се и забелязах,че доста от насабралите се в общото помещение ни гледаха.
-Какво толкова зяпате?-изсъсках и те се върнаха към заниманията си.Извъртях очи.От сега знаех каква ще е следващата клюка която ще се разпространи със светкавична бързина.

Ухилих се.Той ме повдигна и ме целуна.Чух шушуканията зад гърба си,но не ми пукаше.Прехапах долната си устна.
-До утре..-измрънках.Не исках да се разделям с него.Беше ми приятно..,а да не говорим,че не бях спала,а имах тренировка с моят руски тъмничар.Преди да се кача по стълбите видях Анна.Момичето зарязало Зеклос.Усмихнах и се.
-Ще дадеш ли фибите на Ериса като я видиш?-попита ме тя и ми даде няколко фиби.
-Да ще и ги дадм.-взех малките финтифлюшки от нея и се качих в стаята си.