Пейката до лампата

Излезнах от общежитието на гостите облечен с светло синя,раздърпана,риза,дънки и отгоре шлиферът си.Исках да изпуша една цигара на спокойствие,не че забраната за пуша в общежитието преди ме е спирало да пуша там там,но сега е твърде задушно там.Седнах на една от пейките и си запалих спокойно една цигара.
-Нищо интересно....скука....
Прошепнах и дръпнах от цигарата.

Вечерта беше приятна,а скоро не бях вдигала училището на крака. Вече дори не можех да измисля как да ги впечатля с някоя глупост. От толкова време бях тук че вече ме познаваха отлично. Цял ден ми се пушеше,но все не намирах време от разговори с този или онзи.
Излязох да се поразходя малко,бях сигурна че на никой няма да липсвам чак толкова.
Забелязах че на една пейка седи едно момче,а понеже беше единствената пейка отидох и попитах :
- Ще може ли да седна тук? - а след това се усмихнах леко. След като той ми позволи извадих цигарите си,както и запалката. Лошото беше че тя не работеше.
- Ам.. ще може ли огънче? - попитах.
- Между другото аз съм Анабел,приятно ми е. - усмихнах се почти незабележимо,не защото не бе истина,просто не обичах да се усмихвам толкова.

-Ейдриън.-представих се на момичето и стиснах ръката й.-И не,не може огънче.Ако не се лъжа е забранено за всички ученици да пушат и употребяват алкохол на територията на Академията.
Мен това не ме засяга,защото аз не съм ученик тук.Въпреки,че не бях от най-послушните определено не съм подстрекател.
-Ти сигурно го знаеш,но...ще загазиш ако пушиш на открито...-усмихнах се и дръпнах от цигарата си.Зачудих се от къде ми е позната...Анабел,Анабел...Анабел Драгомир.Ние на практика сме братовчеди.Усмихнах се и казах.
-А аз не искам братовчедка ми да загази.

Усмихнах се на Ейдриън. Бях чувала за него и все се чудех кога ще го видя.
- Няма за пръв път да загазвам.. - засмях се - Още от малка ми знаят номерата. - усмихнах се и се облегнах назад.
- Чувала съм за теб.. но ако искаш ми разкажи за себе си. Всеки говори каквото си иска. - по-скоро последното го казах на себе си,въпреки че и той ме чу. Определено за нашите и другите фамилии се говореше какво ли не.
- Чух че и ти си бел като мен,не си слушал много много. Кръвта си кръв.. - засмях се отново.
С едно докосване на пръста ми цигарата се запали. Не знаех първоначално дали ще мога да се справя,но ето че стана. Дръпнах си от цигарата и погледнах Ейдриън.

Уморено излязох от училището и тръгнах на разходка из парка.Цял ден бях пътувала със самолета ,после разтоварвах багаж,упражнявах ес и сега се нуждаех от малка почивка.Бях облечена както и сутринта-дънки,черна блуза,кожено яке и боти.Половината парк бях обиколила-фонтана и т.н. скоро стигнах до пейките и лампата.И разбира се имаше и двойка..Предполагам де д;
-Здравейте!как сте?
Направо без имената-нали си бях малко такава.
-Как се казвате?
Дори веднъж нито усмивката,нито въпросите не спираха!!!!

След разправията в салона и купона преди това и "схватката" с Дмитрий реших да се поразходя.Той за какъв се мислеше..не го разбирах понякога.Даже повечето пъти.Как можеше да ни изкара така от купона на Зеклос..само малко пребих Зеклос..даже само го изритах това беше...ъх...вървях из дворана училището и видях три фигури.Само да не са пазители..,че сигорно ще ме пратят при Кирова.Когато се приближих разбрах,че това не са пазители,а двама морои и един дампир.
-Здравейте..-поздравих.Опитах се да звуча мило,но нещо не ми се получи,а и аз ядко бях мила с хората.

-Защо да ти разказвам за мен? Така само ще разваля смешната илюзия която всички останали са си създали за мен...а аз определено не искам да я развалям.
Засмях се и дръпнах от цигарата си.Беше забавно да слушам какво си мислят останалите за мен,не защото е вярно,а заради дразнещият факт,че леля ми всъщност вярва на тези приказки,а не на собственият си племенник.
-Разкажи ми за себе си....от това което разбирам си се усъвършенствала в бунтовническите действия. Какво друго можеш освен да боядисваш косите на големите в бяло?
Към нас се присъединиха две момиче...
-Аз съм Ейдриън,а това е Анабел.....А вие сте?

- Ами.. обичам да правя бъркотии в Академията,всеки знае че не си стоя на мястото.Примерно онзи ден ме накараха да тренирам някакви нови бойни захвати,а аз отказах. Не ми беше до това,естествено Кирова ми се скара,но тя вече до болка ме познава. - засмях се и дръпнах от цигарата си. - към нас се присъединиха две момичета. Едното ни попита как сме и как се казваме,а другото ни поздрави с някак мил тон.
- Добре сме.. някой да иска цигара? - попитах и се усмихнах.
- Само че нямам запалка. - добавих бързо и им се усмихнах. Кръстосах крака и им направих място да седнат.
- А вие как сте?

-О,да моля те за една!Направо се скапах днес и така ми се пуши,че няам накъде повече.
Взех си цигара и извадих запалката.Запалих си и доволно започнах да пуша.
-Благодаря-права ще бъда.А,всъщност не си ли ученичка?Май беше забранено ад се пуши!
Боже,ставах като учителка!
-Ама то не,че ги порчетох парвилата.Пуши си спокойно.
Засмях се весело.
-Супер сме,освен ако изключим ,че съм каталясала.
И противно на отговора си се плюсноха на земята.Не на пейката.Изтегнах ес и се усмихнха.
-Моля ви все още съм млада и мога да си сядам ъкдето искам!
Усмихнах се.

-Аз съм Алекса.Или просто Али,Алекс,Лекси..както решите.-представих се и се приближих към тях.Момчето беше високо и красиво даже секс.Момичето също беше хубаво.Беше висока и стройна-нещо характерно за всички морои.Погледнах дампира който беше с тях.Разпознах я като една от нашите учителки.Тя пушише.Даже не се държеше като учител
-Ъм..това да не би да означава,че ако има някакъв проблем..някакво нападение..само аз ще се оправям?-попитах и посочих учителката.След последната битка където изгубихме Ник не вярвах,че тук е безопасно.

След конското на Димка си тръгнах от залата за тренировки.отново бях със слушалки на уши,но този път не слушах метъл ,а нещо по-спокойно.Разкарвах се насам -натам и попаднах на пейката край лампата.Там се бяха събрали доста познати хора.Чудесно!Тъкмо ще се разведря.
- Хей хей здравейте тайфа - поздравих като махнах едната слушалка.Разпознах Белс , на която ще й бъда бъдещ пазител.Тя пушеше както и другите освен Али ,която видях в последствие.
- Белс - приближих се до нея и я прегърнах.
- Али - прегърнах и нея и най-нахално седнах до тях.

Четири момичета,ако някой ме види ще каже,че си събирам харем.Засмях се на мисълта си и се обърнах към момичетата.
- Това,че си учителка не значи,че трябва да си такава и по душа.Повечето хора постъпят ли на подобен пост се забравят и се заравят в работата си...-засмях се и се обърнах към Алекса.-Нападение? Това вече не е възможно.Не и с охраната която са наслагали на всякъде...повярвай ми,дори и заек да мине покрай Академията няма да мине незабелязан.
Малко прекалиха след последната атака,но кой ги вини.И аз бих постъпил така,а и родителите ще им отрежат главите ако не се постараят да защитят децата им.
Дръпнах си от цигарата,оставаше ми малко,но щях...както винаги....да я допуша до филтъра.Огледах момичетата всяка по отделно,облегнах се назад и се усмихнах.
-Едва ли някой ще одобри вие четирите да се мотаете с мен...Казват,че влияя лошо на хората.-засмях се.

- О.. благодаря! - казах на Хилари. Не че Кирова щеше да се учуди от мен.
- Аз не се тревожа от нападения.. Ще им сритаме задниците! - засмях се и се огледах всички. Бяхме доста голяма компания. В далечината загледах една позната фигура. Когато се приближи усмивката блесна на лицето ми.
- Здрасти сладурано. - казах на Лекс и също я прегърнах. Радвах се че щеше да е новия ми пазител. Беше готина,а не като последния,боже,беше истински кошмар.
- Искаш ли цигара? - попитах засмивайки се. След това погледнах братовчед си :
- Лошо влияние? О.. Тогава ставаме двама. - засмях се отново.
Всеки знаеше че съм щура бунтарска глава.

Засмях се.
-Ами не си падам много-много по строогстта и учителствата ама реших да се пробвам.Ако ли не,ще ходя пазаител.
Усмихнах се весело.
-А за нападение,наистина и азек не може да мине без да ог забележем,а сме и доста хора така,че...
Изобщо не се притеснявах от нападения дори да бях сама срещу двайсте.Винаги се бях справяла,а и си имах нож в якето.Не беше като меч,но пак биваше.
-Затова и реших да съм учител по бойни изкусвта.По тях ме бива най-много...
Тук явно всички се познаваха.Е,тъкмо нови ъм приятели по малки от мен.
-На колко сте?
Обърнах се към всички.

О да!И преди твърдяха така.И какв остана..нападнаха академията.Не изгубихме никой..почти никой.
-Да..предполагам.-измрънках и седнах на пейката.
-Аз съм на 17..-погледнах момчето което беше с нас.Той сам единствен с толкова момичета,а какво по дяволите беше това преди малко,че влияе зле на хората..и без това влияех достатачно зле на себе си.
-Хей ама ти да не си Ейдриън Ивашков?-чух някой да казва и после разбрах,че този някой бях аз.Бях чувала за него,но не ис представях,че е..такъв.
-Лекси според теб ще се измъкна ли този път от лапите на Кирова и другите?Наистина не исках да го правя,но Джейс прекали,а Дмитрий..мислех,че Дейв е зад мен..-говорех и сякаш бяхме само аз и тя.

- Няма да откажа Белс - усмихнах й се при предложението за цигарата.Взех една от нейните и я запалих.Дръпнах и издишах дима.Едно от момичета попита на колко сме години.
- Аз съм на 17 - отговорих й.После се замислих над казанотро от Алекса ,че момчето е Ейдриън Ивашков.напълно възможно.Наклоних глава и го отгледах.
- Да Али , той май наистина е Ейдриън - а на следващият й въпрос отговорих следното - Има две възможности - да се отървеш тежко и ли да се отървеш леко.С твоята голяма уста можеш да минеш леко стига да внимаваш какво говориш.Пъки и знаеш ,че Митето ще те измъкне - засмях се.Сигурно ще помисли ,че съм напушена.Отново дръпнах от цигарата си.

- Аз съм на 16.. - усмихнах се на Хилари. беше ми чудно как такова младо момиче бе решило да е учител. И то точно по предмета в които най-много се дърпах,когато не ми се правеше нещо. Знаех какво да правя ако ни нападнат. От съвсем малка бях тук и знаех как се прави това онова.
Заслушах се в разговора на Лекс и Али. Явно Али беше загазила.
- Кирова не е чак толкова строга.. от малка й правя косите бели,а пък.. каквото и да е станало ще ти се накара и това е. - усмихнах се на Али.
Погледнах Хилъри :
- Как се реши да станеш учителка? - по любопитствах най-накрая.
- И да дами,това е моя прекрасен братовчед Ейдриън Ивашков. - засмях се и дръпнах от цигарата си.

-О,аз ли?!?Ами...Избягах от вкъщи,после си намерх ново семейство,живях пир тях,завърших и се реших да се пробвам пък и за да ес науча да бъда по-сторгичка,че там хич ме няма!
Засмях се.
-Аз съм ан 20!Не ме мислете за толкова стара.
Усмихнах се.
-Ако нямаш против,ще си взема още една.
Първата цигара вечележеше да земята.
-Твърд пушач съм.
Информирах другите.Извадих запалката и си взех цигарата.
-Явно повечето от вас са морои,нали?

-Различно е!-поклатих глава.Загледах се в очите и.Този нюанс беше характерен само за фамилите-Драгомир и Дашков.
-Ти си от кралски род и си морой.Естествено,че ще ти се размине,но на един дампир...не.Хиляди пъти са ме наказвали.Налагали са ми почти всички ако не и всички наказания..днес изритай Джейсън Зелкос..после без да искам изритах в слабините инструктора си пазител Беликов..няма шанс да ми се размине.А да не говорим,че почти всички вече имат морои които ги искат,а аз не..една от най-добрите съм,но никой не ме иска...-извъртях очи.Изливах си душата бред Белс.Тя беше повереният морой на Алексис.
-Това,че нямам кой знае каква хубава репотация..сигорно си чула...се пак бих се отдала на работата си,но все пак тук трябва и да се забалвяваме.Ти междодругото беше ли на купона у Зеклос?-попитах я и повдигнах вежда.Преместих поглед към Ейдриън.Ейдриън Ивашков.Бях чувала толкова слухове за него.Може да сметнат репотацийте ни за сродни само дето аз само понякога се гордех с моята.В случей като този когато никой не ме избира за негов пазител не я харесвах,но за да дрзня Дмитрий-обожавах я.
-Всъшност не.Аз,вие и Лекси сме дампири,а Анабел и Ейдриън са морои!-поясих аз на учителката.

- Ти да не си новата учителка по бойни изкуства? - погледнах русото момиче. - Аз съм Лекси - подадох й ръка и после погледнах към Али.
- Не се тревожи Али ще си намериш морой.Съмнявам се да не ти поверят някой.Все пак ти си една от най-добрите - усмихнах й се леко.
Облегнах се на пейката и дръпнах отново от цигарата си.издишах дима и отместих поглед към Белс и към цигарата в ръката й.
- Хей , не ти ли е забранено да пушиш - ухилих се.

-Да,новата съм.Защо?Твърде опасен предемет за мен?
Може и да изглеждах хилавачика,ама си бях много силна.Не се бях ядосала,шегувах се.Усмихнах се.
-Лекс,откога учениците спазват правилата?
Подсмихнах се.
-Никога,ама никога-е само понякога д;-съм спазвала правилата.Ама не взимайте пример от мен,че мене ще изгонят.
Засмях се.
-И Киркова ще ми се накара здравата.

- Хей.. Али.. спокойно.. всичко ще е наред. Надявам се поне.. - усмихнах се леко и дръпнах от цигарата си,заглеждайки се в Хилари. беше едва на 20 и беше готина според мен. Това е добре.. поне щеше да ми е забавно да влизам в час. След това погледах Лекси и се засмях по-силно :
- Само малко.. нюню - дръпнах си за последно и загасих цигарата.
- Тук има доста нови морой.. все ще намериш някого. - казах окуражително към Али.
Придърпах Лекс и я гушнах :
- Аз си харесах тази сладуранка. - засмях се и погледнах Лекс. Братовчед ми беше заобиколен от красиви момичета,едва можеше да вземе думата от нас но.. Все пак момичетата контролират света.

- И аз си я харесвам - също прегърнах Белс и се засмях. Отново дръпнах цигарата и имаше за още две-три дръпвания.
- Аз като твой бъдещ пазител и по-голяма от теб ще загася цигарата,за да не ти давам лош пример - засмях се не можех да се спра.Такасе разсмях ,че очите ми се насълзиха.Избърсах сълзите от смях и загасих цигарата.

Гледах Блес и Лекси.Те бяха пазител и морой създадени един за друг.
-Да..може би.Искам да ми се падне морой като Белс.Ако ще е момиче де..защото ако е момче..няма какво толкова да правим..,а и ако е по-въздрастен ще е страно защо хлапе като мен се влачи с него..-продължавах да мрънкам аз и се загледах в Ивашков,но после бързо отвърнах поглед.
-А ако не си намеря..ще ме прикрепят към някой независимо дали той или тя м иска.Кралицата понякога е голяма куч..-усетих се,че има член от фамилията Ивашков наблизо и то не кой да е,а племеника на кралицата и веднага млъкнах.
-Ако ми се падне някой сноб?Ти винаги ще бдиш над Белс и ще си като нейна сянка,но тя няма да те изолира...,а ако ми се падне някой такъв...ще си умра от скука.Да работата не е забавление,но все пак..,а ако е момиче ще съм близкия пазител,а ако е мъж..сигорно ще ме набутата на зад..-продължавах и продължавах да мрънкам.